Земеделските производители остават без подпомагане по мярката заради война в Украйна, решиха народните представители. Предложението да бъдат осигурени 442 млн. лв. по мярката за осигуряване на подкрепа на земеделските стопани по национални мерки и за компенсиране на повишените цени на енергоносители, фуражи, препарати за растителна защита, горива и торове бе отхвърлено в пленарна зала с 58 гласа „за“, 63 – „против“ и 62 – „въздържал се“.

Иван Иванов, бивш министър на земеделието, представи предложението на БСП за осигуряване на средствата по мярката и през 2024 г., като отбеляза, че със започването на войната в Украйна ЕК вече на два пъти разрешава държавите членки да подпомагат своите земеделски производители с национални средства за преодоляване на вредните последствия от войната в Украйна.

“За тази година и за предишната година размерите бяха изключително сериозни и те до голяма степен оставиха сектора жизнен”, посочи той.  “За първи път в бюджет 2024 г. подобна държавна помощ няма. Всички земеделски производители в момента са изключително притеснени, войната в Украйна продължава, не се знае как това ще се отрази допълнително на цените на торове, препарати и съответно е нормално и логично в тази ситуация НС да застане зад нашите земеделски производители”, апелира депутатът.

“Парите за земеделците са с 500 млн. лв. повече от тези, които получиха през 2023 г. ,  каза министър Асен Василев в отговор на предложение, направено от „БСП за България“, за национални мерки за подкрепа на земеделските производители във връзка с войната в Украйна.

“Неравнопоставеността на стопаните в общия пазар на ЕС и неприлагането на стандартите за земеделско производство от страна на стопаните от Украйна са основните причини за проблемите с пазара и ликвидността в земеделския сектор в България. Тези стандарти гарантират най – безопасната храна на пазара в ЕС, но и най – висока себестойност”, заяви Десислава Танева по време на дебата на второ четене на Закона за държавния бюджет за 2024 г.

“Тежката ликвидна криза и показателите на спад в производствата, които не сме имали от 2007 г. до сега са породени от ранната либерализация на търговията със селакостопански стоки от Украйна заради войната там като израз на подкрепа”, допълва Танева.

“Според Годишния аграрен доклад намалението на млечните стопанства варират от 20 до 37 % по-малко спрямо предходната година. Очакванията са този тренд да продължи и през следващата година. Затова, за да запазим сектора са необходими 442 млн. лв, които са за максималния бюджет по временната мярка за Украйна, инструмент, който ЕК удължи до юни 2024 г.. Тезата и числата на МФ са верни, но само на теория, защото Стратегическият план за първи път влезе в сила тази година. Подадени са заявления за плащане само по Първи стълб, а средствата от МФ за национално съфинансиране е осносвно по Втори стълб. Това по – високо национално съфинансиране, което предлагат от МФ касае инвестиционни мерки въз основа, на които ще се повишава конкурентоспособността. Тук става въпрос за всички земеделски стопани, чийто цифри показват намаление на обемите и на броя на стопанствата. Те трябва да се подкрепят, като се запази директното подпомагане за ликвидността, както бе и през 2023 г.”, коментира още Танева.

“Тази подкрепа от 440 млн. няма нищо общо със Стратегическия план, затова трябва да се помогне на стопаните ни в този преходен период. За съжаления финансовият министър не се съгласи с тезите за необходимостта от подкрепа на ликвидността, ползвайки наличния инструмент на ЕК до юни 2024 г. Гласувах ЗА предложението за подкрепа с допълнителни 440 млн лв, но за съжаление то не събра достатъчно гласове, за да се приеме”, написа Танева в профила си във фейсбук.