Заплатите в България са увеличени средно с около 10% от началото на годината. Ръстът обаче се дължи на инфлацията. Това сочи проучването на "Мърсър Марш Бенефитс" - изследователска и аналитична компания, която регулярно проследява тенденциите в трудовите възнаграждения и условията на труд у нас и в Европа. Тази година проучването обхваща 493 български компании и 127 562 служители от 14 различни икономически сектора. Най-големият брой участници в изследването са с профили "Производство" и "Високи технологии".

Увеличението на заплатите на база кариерни групи е най-осезаемо при служителите, заемащи длъжност на оперативно ниво - 12,1 на сто, което се дължи на ниското заплащане в съответната група и нуждата от финансово поощрение на същата с цел справяне с инфлацията. Следва групата на специалистите (11 на сто), мениджмънта (10,7 на сто) и топмениджмънта (9,6 на сто).

Тенденциите при брутните заплати по сектори сочат, че най-бързо и последователно нарастват възнагражденията в секторите "Високи технологии", "Изнесени услуги" и "Фармация".

Важно уточнение е, че проучването се фокусира не просто върху заплащането на служителите, а върху пълния пакет от възнаграждения. 

Увеличението на заплатите обаче при повечето хора е абсолютно невидимо, защото инфлацията го е изяла предварително. По данни на НСИ официалната инфлация за м. август (последния обследван период) е 0.4% спрямо юли, а годишната инфлация е 7.7%. Като се има предвид, че у нас стартирахме 2023 г. с годишна инфлация за януари от 16.7%, на теория изглежда, че би трябвало да разполагаме с повече пари. Усещането обаче е измамно и много рядко може да се посочи цена на стока в магазина, която да е поевтиняла. Кучето е заровено и в методологията на НСИ, с която институтът обследва важния показател. Това е Индексът на потребителските цени, който оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление. Използват се средни цени.

Да не говорим, че съществува и понятието „лична инфлация“ и за много хора тя се различава доста от общата. Например горивата през лятото се бяха стабилизирали на по-ниски цени, докато сега започват уверено да гонят 3 лева за литър.

Анализаторите отчитат, че смяната на работното място в България е все по-чест процес и доброволното текучество възвръща темповете си отпреди пандемията. Наблюдава се по-голяма склонност към вземане на решение за смяна на работното място спрямо миналата година. Смяната на работодатели без притеснения и сантимент е присъщо на новата генерация на пазара на труда. В търсене на по-добри доходи и по-комфортна работна среда много от младите хора са готови да сменят дори града, въпреки че все още не са натрупали професионален опит.

Данните от проучването сочат, че 87 на сто от компаниите имат схема за променливо възнаграждение, което се изразява в бонуси и премии за служителите. Специалните придобивки най-често са здравна застраховка (84 на сто), мобилен телефон (80 на сто) и ваучери за храна (74 на сто). Последните заемат трето място (в сравнение с шесто през изминалата 2022 г.), което се дължи на законовите промени, касаещи данъчните облекчения в сумата за ваучерите за храна, коментират от "Мърсър Марш Бенефитс.

София е единственият регион в България с по-високи заплати от средните за страната - 6 на сто, докато в Северозападна България възнагражденията са най-ниски с цели 35 на сто под средното за страната. Причините се коренят в бързоразвиващите се и високотехнологични сектори, които са ситуирани основно в столицата, за сметка на производствените, търговските и финансовите сектори, чиито служители са главно в провинцията.

Така например средната работна брутна заплата в София (столица) за август е била 2697 лева при средна 1957 лева. За област Пловдив е 1676 лева, тоест доста под средната. Във Видинска област пък се трудят средно едва за 1288 лева бруто.