Инвестициите в преобразуването на въглищните ТЕЦ "Марица изток 2" и ТЕЦ "Бобов дол" в газови е нерантабилно. Това показва нов доклад, публикуван от природозащитната организация "За Земята".
Организацията отбелязва, че докладът е своеобразно предупреждение към газовите амбиции както на управляващите, така и на частните инвеститори, защото отказът от въглищата не трябва да бъде завой към мащабни газови инвестиции.
Проучването разглежда няколко сценария за развитие на газови мощности в електроцентрали, а всички те показват, че няма вариант, при който тези проекти да са финансово изгодни. Освен това природният газ е изкопаемо гориво, което означава, че също допринася за засилване на парниковия ефект, който човечеството се стреми да ограничи, защото е основната причина за глобалното затопляне.
Плановете за замяна на въглищните централи с газови изглежда, че се възприемат като лесно решение в енергийния сектор, тъй като по този начин се запазва типичната централизирана енергийна система. Като цяло в България липсват насока и стратегия, както и финансово и техническо планиране за това как да бъдат заместени въглищните електроцентрали, които постепенно ще се извеждат от употреба, се изтъква в доклада.
Двата потенциални проекта, които се разглеждат в проучването, са ТЕЦ "Бобов дол" и ТЕЦ "Марица Изток 2", за които са се лансирали планове да преминат на газ. Резултатът от анализа е, че от икономическа гледна точка и двата проекта биха били пазарно неосъществими. За да бъде печеливша за дружествата тази замяна на въглища с газ, и двете електроцентрали ще трябва да продават енергия на стойност поне 40-50% повече от приетата за най-висока цена. За сравнение - това се оказва около четири пъти по-висока цена от тази на електроенергията, произведена от слънце или вятър.
Проученият вариант за държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" разглежда потенциална мощност от 1000 мегавата. При изчисления се оказва, че за да може една потенциална газова мощност да бъде финансово рентабилна, тя ще се нуждае от 1.3 млрд. евро подкрепа в механизъм за капацитет. Заедно с капиталовите разходи, това се равнява на финансова тежест от над 2.1 млрд. евро - астрономически разход за държавния бюджет. В случая на липса на каквато и да било схема за подкрепа, проектът би генерирал оперативни загуби с всеки час производство.
По отношение на ТЕЦ "Бобов дол", свързвана с бизнесмена Христо Ковачки, се разглежда вариант с изграждането на четири газови котли с мощност 39 мегавата, на базата на инвестиционно предложение, постъпило от дружеството през 2021 г. В този случай обаче, за да е изгодна тази инвестиция, тя би изисквала финансова подкрепа от около 68 млн. евро - или над 200% повече от очакваните капиталови разходи. При всички разгледани сценарии, нетната настояща стойност на проекта остава отрицателна. Дори в случай на 50% по-ниски инвестиционни разходи се изчислява, че проектът няма да има положителен финансов резултат.
Директната замяна на въглища с газ изглежда откровено нереалистичен вариант. Проучването показва, че дори след стабилизирането на пазара след енергийната криза от 2021-2022 г., изкопаемият газ ще остане скъп. Въпреки това, изглежда, че българското правителство продължава да залага на газа - което се вижда от сделката с турския газов монополист "Боташ", от инвестициите в интерконекторите с Гърция и Сърбия, разширението на подземното газохранилище в Чирен и руския проект "Турски поток". Само тези пет примера са на стойност 4 млрд. евро - сериозна инвестиция, особено в сравнение с другите инвестиции в енергийния сектор.
В момента Европейският съюз работи в посока намаляване на потреблението на газ, а замяната на въглищните мощности с газови в България би довело до 150% увеличение в годишния внос на газ. Увеличаването на потреблението на изкопаем газ, а и вносът на газ със сигурност противоречи на целта за климатична неутралност на България. Такъв ход не само ще бъде скъп, но и ще увеличи зависимостта на страната от страни с недемократични режими (каквито са повечето страни, изнасящи газ). В този контекст е необходимо българското правителство да вземе решение кой път ще поеме - инвестиции в изкопаем газ или постигането на климатичните цели, тъй като това са две взаимно изключващи се неща, се подчертава още в доклада.
В крайна сметка изглежда, че негативите са повече от положителните страни на тези инвестиции, тъй като те са рискови и скъпи. Замяната на въглищата с газ ще бъде освен скъпа и замърсяваща, което от своя страна ще доведе до по-голямо оскъпяване заради квотите, свързани със Схемата за търговия с емисии, от която емисиите на изкопаем газ са част, но също така и натоварена с риска, свързан с необходимостта от внос, риск от невъзвръщаеми активи и риск от нестабилност на цените на енергията. В момента, в който България преразглежда своя Интегриран национален план енергетика и климат, това е удачна възможност да се промени посоката към подходящи и навременни инвестиции във възобновяеми енергийни източници и енергийна ефективност.
