Липсата на бюджет за тази година досега не се отразяваше видимо на гражданите, тъй като общини, образование и здравеопазване продължават да работят с 1/12 от миналогодишния бюджет. Забавянето обаче - бюджетните закони още не се обсъждат в парламента, вече започва да се отразява на плащанията от хазната. В последните дни от различни места идва информация, че държавата не разплаща навреме средствата по различни програми и мерки. В същото време се трупа забавяне и по някои пера, което ще трябва да се наваксва - например в разчетените стъпки за увеличение на учителските заплати.

Единият сигнал за бавене на средства идва от сектор, който не за пръв път се оплаква от това - хотелиерите, при които има настанени украински бежанци. "Търпеливо изчакваме, не желаем да бъдем в конфликт, но търпението ни започва да се изчерпва", каза вчера сутринта пред Нова нюз Елена Андонова, която управлява 7 хотела по морето. Оплаквания за проблеми с плащанията имаше и в края на април, а някои хотелиери твърдят, че държавата им дължи пари за изхранването на бежанците още от лятото на 2022 г.

Проверка на в. "Сега" в решенията на Министерския съвет откри само пет транша към хотелиерите, извършени през 2023 г., като и петте се отнасят за периоди на 2022 г. При програмата открай време има забавяне, обяснявано с необходимостта от проверка на подаваните данни за настанените, тяхното изхранване и пр. Въпреки това е впечатляващо, че през февруари са извършвани плащания, които се отнасят за март 2022 г. Решенията за отпускането на парите са от 8 и 9 февруари, като това са и последните такива плащания до този момент. С тях очевидно са изчистени задълженията за 2022 г., като за направените разходи за 2023 г. към момента няма и дума в правната система на МС, който ги одобрява.

Сумите общо са 14,9 млн. лв., като най-старите плащания са всъщност 5,7 млн. лв. допълнителни суми за периода март-май 2022 г. Останалите суми покриват нощувки за периода ноември-декември.

Не са получили заплати и част от актьорите, чиито работни места се финансират по национална програма "Мелпомена", която е насочена срещу безработицата в тази гилдия и в подкрепа на театрите. Забавяне на възнаграждения има например в Сатиричния театър в София. "Сега" изпрати въпроси до Агенцията по заетостта, но до края на работния ден вчера не получи информация.

От общините изтъкват, че при втория поред удължителен закон – този за бюджета за 2022 г., са успели да договорят повече гъвкавост за местната власт в условията на ограничени приходи и разходи. Кметовете няма да са длъжни да възстановяват в бюджета преходни отстатъци от 2021 г. и преди това, при наличие на такива, до приемането на бюджет за 2023 г. Те получиха право да ползват и преходни остатъци от делегираните дейности за други неотложни нужди, като забрана има само за средствата за образование.

Въпреки по-голямата свобода местните управи срещат сериозни трудности с някои проекти заради инфлацията и липсата на нов бюджет. Голям проблем е дадената възможност за индексация на строителните и други договори, за която обаче не бяха заделени ресурси. Финансиране бе осигурено основно при еврофондовете по линия на икономии в отделни оперативни програми като ОПОС, ОПРР и ПРСР, но то е в размер до 15%, а строителните компании настояват за 30-40%, обясниха от Националното сдружение на общините в България. Кметовете не разполагат с ресурс за доплащане и настояват да се въведе механизъм за дофинансиране на тези разходи през централния бюджет. Провалят се и някои обществени поръчки като например храненето на децата в ясли и градини заради залагане на ограничен ресурс, който отказва кандидатите заради завишените цени. 

Общините са притеснени и от евентуалното орязване на предназначени за тях капиталови разходи между първо и второ четене на бюджета за 2023 г. По данни на МФ в проектобюджет 2023 са заложени 420 млн. лв. за доплащане на 50% от разходите по ВиК и пътни проекти, стартирани и разплатени наполовина през 2022 г. Разходите са част от проектобюджета на МРРБ, който се сочи от отделни депутати като голям.