Максималният осигурителен доход да се вдига през следващите години по формула, а не по административен път от държавата. Тази идея бе обсъдена на дискусия в Министерския съвет от премиера акад. Николай Денков, министъра на финансите Асен Василев, зам.-министъра на труда и социалната политика Гинка Машова, работодатели, представители на IT бизнеса и синдикати.

Формулата ще почива на обективни критерии, определени от държавата и всички заинтересовани страни, гласи съобщението на правителствената пресслужба. Най-вероятно ще се приложи германският модел, който е обвързан със средната заплата.

Идеята за формула Асен Василев лансира още при обсъждането на бюджета за 2022 г. Тогава се реши максималният осигурителен доход да се вдигне на 3400 лв. и да се търси вариант за справедлив начин за определянето му.

Максималният осигурителен доход (МОД) бе въведен през 2000 г. Тогава идеята бе той да е 10 пъти минималната заплата.

От 1 януари най-ниското възнаграждение ще е 933 лв., а по старата формула това означава 9330 лв. максимален доход, но това е огромна сума, която нито един финансов министър не би предложил.

През годините максималният осигурителен доход е повишаван с увеличаването на средната работнa заплата, като нови прагове са въвеждани 16 пъти

От 2000 г. максималният осигурителен доход се е вдигнал с 2730 лв., или средно със 113,75 лв. на година.

Работодатели и представители на IT бизнеса са категорично против новите идеи.

“Изненадани сме, че темата с увеличението на МОД за пореден път се повдига при липса на каквато и да било стратегия за посрещане на предизвикателствата пред нашата индустрия и без анализ на цялостния ефект върху българската икономика”, пишат в позиция та си те.

Според тях автоматична формула за ежегодно увеличение на максималния осигурителен доход, особено във вариант, който представлява коефициент от средната работна заплата за страната, “рискува бързо и необратимо да отнеме конкурентоспособността на българския високотехнологичен сектор, както и на всички други сектори, които оперират прозрачно, имат съществен принос за националния бюджет, плащайки най-високи данъци и осигуровки, задържат талантите в страната и осигуряват висока добавена стойност за обществото”.

“Въпреки сериозния ръст на високотехнологичните индустрии, които вече отговарят за повече от 20% от брутния вътрешен продукт на страната, разходите на компаниите ни нарастват през последните 2 г. с над 30% на годишна база. На този фон обвързването с автоматична формула не само няма да осигури жизненонеобходимата нормална среда за бизнеса, но и ще отнеме възможностите за гъвкава политика в динамично променящи се условия, на каквито безсъмнено сме подложени. Не е изключено и да намалее броят на новоразкритите работни места”, пишат още те. И напомнят, че и в момента всеки зает в сектора внася данъци и осигуровки, които са два пъти повече от средните за страната.