България трябва да продължи да работи за прилагането на поетите от нея ангажименти по Механизма за сътрудничество и проверка. Това е една от трите основни препоръки за страната от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Те са отправени в годишния ѝ доклад за страните, в които извършва дейност.

В текста се напомня, че оценката на Европейската комисия, че т.нар. мониторинг може да бъде прекратен, се основава на изпълнение на обещанията, поети към момента на влизане в ЕС, т.е. преди 12 години.

Друг от приоритетите за 2020 г. според ЕБВР трябва да е "засилване на подготовката на България за членство в т.нар. чакалня на еврото и банковия съюз на ЕС", което правителството иска да стане едновременно. За да няма съмнение за какво става дума, се допълва: "Докато България устойчиво отговаря на макроикономическите изисквания да стане част от ERM II, властите трябва да останат ангажирани с ключови структурни реформи, за да постигнат тази цел."

Третата препоръка за фокусиране на управляващите догодина е "прилагане на реформи за подобряване на бизнес климата", защото" бюрократичните процедури са пречка за правенето на бизнес, а достъпът до квалифицирани служители става все по-голямо предизвикателство". Вниманието трябва да се насочи към реформиране на бизнес средата, задържането на качествените работници и подобряване уменията на съществуващата работна ръка.

Българската икономика остава стабилна през годината след растеж от 3.1% през 2018 г., а прогнозата за 2019 г. е, че тя ще завърши с ръст от 3.7% от БВП - колкото бе средният темп на растеж през 2015-2017 г.

Описвайки макроикономическите показатели, от ЕБВР обясняват, че основният двигател остава потреблението на домакинствата, задвижвано от повишаването на заплатите, особено в обществения сектор. Банката отчита и добро ниво на инвестициите, но тук се отчита усвояването на повече средства от еврофондовете.

Бюджетът за 2019 г. може да приключи с дефицит след години на фискално консервативна политика и излишъци, но това е свързано най-вече с голямото еднократно плащане на сделката за американските бойни самолети. Публичният дълг ще продължи да намалява от сегашните 21% от БВП, което е един от най-ниските показатели в ЕС.

През 2020 г. частното потребление ще остане основният двигател на икономиката (прогнозен ръст от 3% от БВП) и най-вероятно ще се ускори използването на еврофондове, защото изтича финансовата рамка 2014-2020 г. Ключов риск според банката ще са продължителни слаби резултати на големите търговски партньори на България - особено тези от еврозоната. Също така важен риск остава задълбочаване на недостига на работна ръка и на квалифициран персонал.

"Перспективите за сближаване с икономиките от ЕС остават добри, но при положение че БВП на глава от населението, измерен като покупателна способност, е едва половината от средното ниво в съюза, поддържането на високи темпове на растеж в дългосрочен план ще изисква съживяване на структурните реформи."