Европейският съюз трябва да се ангажира да намали емисиите парникови газове с цели 95 на сто до 2040 година, заявиха днес официални консултанти, цитирани от Ройтерс, докато Брюксел подготвя нова цел, за да ограничи влиянието на Европа върху климатичните промени.

Европейската комисия разработва това, което ще се превърне в първата законово обвързваща цел за съкращаване на емисии за 2040 година, за да може икономиката на Съюза да постигне въглеродна неутралност до 2050 година.

Консултативният съвет на ЕС за климатичните промени обяви, че целта трябва да бъде съкращаване на нетните емисии с от 90 до 95 на сто до 2040 г. спрямо равнищата от 1990 година. 

"Различни анализи показват многобройни потенциални ползи от действията в областта на климата – по-добро качество на въздуха, по-добри резултати за здравето, намаляване на зависимостта от вноса на изкопаеми горива, по-малък натиск върху водните ресурси". Това заяви Отмар Еденхофер, който председателства 15-членния борд от независими научни експерти.

Консултантите са оценили над 1000 сценария по отношение на въпроса с емисиите, за да направят препоръка, която съответства на целта на Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий – равнище, което ще предотврати най-лошите последствия за климата.

Според експертите постигането на целта за 2040 година ще изисква мащабно увеличение на електроенергията от възобновяеми източници, преход към електрификация на замърсяващите промишлености и замяна на изкопаемите горива с алтернативи като водорода. Използването на въглища за електроенергия де факто ще бъде прекратено до 2030 г., а през 2040 г. ще бъде преустановено и използването на газ за генериране на електричество.

Методи за отстраняване на въглеродни емисии от атмосферата – чрез технологии или природни методи като засаждането на дървета – ще трябва да нараснат, но според консултантите по-голямата част от заложената цел трябва да бъде постигната чрез прякото съкращаване на емисии.

ЕС има една от най-амбициозните политики по отношение на климата сред водещите икономики, след като е приел редица закони, за да постигне целта си и да съкрати нетните емисии до 2023 г. с 55 на сто спрямо равнищата от 1990 година.

Съветниците дори са заявили, че препоръчаната от тях цел за 2040 г. не съответства на това, което трябва да бъде "справедливия" принос на ЕС за постигане на глобалните климатични цели, отчитайки исторически високия процент емисии на човек от населението в Европа спрямо по-бедните страни.

За да се преодолее тази разлика страните от ЕС трябва да подкрепят други страни в процеса на съкращаване на емисии, като същевременно намаляват и своите.

Говорител на ЕК каза, че препоръката на експертите ще бъде включена в собствената й оценка за целта през 2040 г., която ще е готова в началото на идната година.

Данни на Евростат, публикувани миналата седмица, показаха, че Германия е била източник на една четвърт от общите емисии на въглерод от изгаряне на изкопаеми горива в ЕС. След нея се нареждат Италия и Полша (12,4 на сто за всяка) и Франция (10,7 на сто).