Енергийната стратегия трябва да бъде развита на базата на нискоемисионни мощности, които да ни дадат възможност да запазим сигурността на системата ни такава, каквато е и към този момент. Целта е да имаме една адекватна и сигурна енергийна система, която да даде възможност за сигурно и адекватно електрозахранване на всички потребители, както и да предостави добра свързаност и възможност за производство на електроенергия. Естествено трябва да се позовава на нови технологии, иновации, научни изследвания, трябва да осигурява конкурентоспособност на индустрията. Защото първата и основна цел на енергетиката е да може да осигури една по-ниска стойност на произведената продукция с цел тя да бъде достъпна.

Това заяви изпълнителният директор на Електроенергийния системен оператор (ЕСО)  Ангелин Цачев в рамките на кръглата маса „Иновации при съхранението на енергия – ключ към устойчив енергиен преход“, организирана от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ)“. Базирайки се на данните за нарастващия дял на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и влиянието им върху управлението на системата, той бе категоричен в необходимостта от системи за съхранение на енергия – сторидж системи и ПАВЕЦ.

Потреблението на електроенергия в България (брутно) се движи между 32 и 36 млн. МВтч (нетно – 33 млн.МВтч), а производството е доста по-голямо. Така например през миналата година произведената електроенергия в България бележи рекорд от 50 млн.МВТч. Що се отнася до производството от  ВЕИ, то достига до 17,8%, отбеляза изпълнителния директор на ЕСО.  В частност той отчете, че производството от соларните паркове до август 2023 г. достига до 4,4% от общото потребление в страната. Това се случва на фона на намаляващото производството от конвенционалните централи.

„Само за една година производството от соларни мощности е нараснало два пъти. Очакваме до края на годината производството от тях да достигне приблизително 10 % от общото потребление в страната, което веднага започва да повдига други въпроси: как ще ги присъединяваме, как ще управляваме системата и, как най-перспективно да употребим тази произведена възобновяема енергия. На първи въпрос заедно с колегите от електроразпределителните дружества до известна степен успяхме да дадем отговор и да се справим макар и с доста проблеми“, посочи Цачев.

Базирайки се на данните от публичния регистър изпълнителният директор на ЕСО посочи, че „към този момент подписаните окончателни договори, без вече реализираните са за над 2500 МВт нови мощности. Приблизително за 8 500 МВт са подписаните предварителни договори, а за над 3 500 МВт заявленията,  по които сме издали ангажиращи становища“.

„Подписали сме и над 4 500 МВт договори за присъединяване на възобновяеми мощности на малки централи до 5 МВт към мрежа средно напрежение“, каза той. По думите му това е приблизително около 15 хил. МВт по отношение на сключени предварителни и окончателни договори за нови възобновяеми мощности в страната в рамките на 2,5 години, откакто започна големия интерес към ВЕИ. От думите му стана ясно, че само  през последната година са въведени над 1 700 МВт , което се потвърждава и от  данните за увеличеното производство от соларните централи.

„Фотоволтаичните централи вече са около 18 % от общо инсталираните генерирани мощности в страната“, обясни изпълнителния директор на ЕСО, като не скри и натиска от страна на ВЕИ по отношение управлението на системата, поради липсата на маневрени мощности микса.

Ангелин Цачев даде и пример за случай от месец април тази година, какво може да се случи с цялостната европейска система и какви щети може да понесе системния оператор при излишък от ВЕИ.  „Излязохме в излишък от над 1176 МВт за 1 час. Тези 1176 МВт разлюляват вече на европейско ниво цялата синхронна зона на Европа, което представлява проблем“, обясни той. Още по-голям е проблема, че това се случва едновременно с Франция.

„Случи се в един и същи час заедно с Франция да сме в излишък от над 2000 МВт. Това естествено доведе до стартиране на аварийна процедура в ENTSO-E, а и  бяха рестартирани мощности в Германия, Австрия и Италия, за което съответно България и Франция си понесоха санкцията“, обясни той. По думите му, само за 1 част това е струвало на ЕСО сумата от 9000 евро и много повече за Франция.

Затова Ангелин Цачев постави и въпроса за необходимостта от изграждане на маневрени мощности, които да осигуряват възможност за ефективно управление и използване. „Тези два процеса трябва да вървят заедно. Изграждането на маневрените и новите мощности, които са с непостоянен характер трябва да текат паралелно“, категоричен бе той. Според него, след като вече е взето решение за изграждане на ВЕИ, но никой не мисли и няма интерес към системи за съхранение, така че енергийната мрежа да може да функционира, може би трябва да бъдат проведени специални политики в тази насока.

От страна на ЕСО имат решение и тя е свързана именно с участие в изграждане на система за съхранение при производителите и операторите.

„За управление на системата ще са ни необходими между 300 – 500 МВт системи за съхранение, които да бъдат на управление на оператора и са с капацитет за съхранение между 1500 и 2000 МВТч“, посочи Цачев. Става въпрос за сторидж системи, които трябва да се осъществят  през следващите 2-3 години, така че  да може да се балансира и регулираме системата. За цялостния енергиен преход ще са ни необходими много повече системи за съхранение и тук вече трябва да говорим за ПАВЕЦ“, категоричен бе той.

По думите му, потенциала на енергийно съхранение е между 30 и 50 хил. МВтч, а като мощност двата ПАВЕЦ, вече планирани от НЕК  биха  предоставили мощност на ЕСО от 1500-1600 МВт , но също така има нужда и от ПАВЕЦ Чаира и увеличаване на капацитета на язовир Яденица.