В някои страните от Централна и Източна Европа има по-ниско европейско подпомагане за земеделието, въпреки дългогодишното им членство в общността. Все още нивата на подпомагане са различни и е крайно време да се предприеме необходимото, така че и стопаните, и пазарите във всички страни-членки, да се радват на едни и същи равнопоставени условия. Това каза европейският комисар по земеделие Януш Войчеховски, който посети България.

България иска да се свали административната тежест от нашите земеделски стопани с цел предвидимост на подпомаганията към тях. Това обяви от своя страна служебният земеделски министър Георги Тахов след срещатат с европейския комисар.

България иска и 1 година отсрочка за реализирането на агропроекти с европейски пари по Прогрмата за развитие на селските райони (2014-2021). "Предлагаме да се удължи с една година срокът за реализиране на проектите по ПРСР 2014-2020 г., като самото разплащане да се осъществява и краят на реализацията на проектите да приключи през 2026 г.", каза земеделският министър. Към момента са разплатени 70% от средствата по ПРСР. От общ бюджет 3,129 млрд. евро са изплатени 2,195 млрд. евро.

Страната ни поиска също така да се помисли за увеличаване на праговете по "украинската помощ", защото в някои страни в Европа те се изчисляват на хектар площ или глава животно и така големите фермери още през 2022 г. са стигнали тавана и оттам нататък не могат да се възползват от опцията.

Трябва да имаме по-голям бюджет за Общата селскостопанска политика, защото при настоящия не е възможно да се работи, когато европейското членско на Украйна стане факт, стана ясно от думите на Войчеховски. "В Европейския съюз 0,4% от брутния вътрешен продукт се отделя за селско стопанство. Така че, вероятно, в бъдеще тези средства ще трябва да се увеличат", каза той. Според него обаче засега все още е рано да се говори за времето, когато Украйна ще стане член на Европейския съюз.