Българите са на първо място в ЕС по невъзможност да си отопляват жилищата, показват данни, публикувани от Евростат. 30,1% от населението в страната е имало такъв проблем през 2019 г. България неизменно оглавява класацията от последните години по този показател.

Проучването на жилищата в Европа показва, че 26,7% от гражданите на Литва имат трудности в поддържането на топли домове. Те са следвани от Кипър (21%), Португалия (18,9%), Гърция (17,9%) и Италия (11,1%). В рамките на проучването на Евростат България е на четвърто място (7,5%) по липса на съвременна тоалетна, душ или баня след Румъния (22,4%), Литва (8,7%) и Латвия (7,7%). 11,6% от българите изпитват проблеми с покривния теч, влажните стени и подовете или дограмата, сочат резултатите. 54% от българите се отопляват с дърва и въглища. 

"Това място на България е стандартно. Още през 2016 г. писахме доклад анализ за енергийната бедност. Стандартно България е на първо място по дял на хората, които не могат да отопляват домовете си. Една от причините, според енергийните специалисти, е това, че у нас твърде слабо е разпространено централното отопление. Чудесно знаем неудовлетвореността на българските граждани от Топлофикация, но за съжаление не разбираме колко ключова е тази услуга, за да можем да повишим броя на хората, които могат да се отопляват адекватно. Разбира се, проблемите в топлофикационните дружества допринасят сериозно за високото недоверие към тях и за сериозния дял от хората, които се отказват доброволно от услугата", коментира в "Нашият ден" по БНР Ваня Григорова, икономически съветник в КТ „Подкрепа“.

Григорова сподели, че личният ѝ опит показва, че в пъти е по-евтино да се отопляваш с парно, когато обаче съседите не са се отказали от него. "В противен случай то става неефективно. Когато услугата е компрометирана – през формули, които потребителят не разбира, или се налага да плаща парно на недобросъвестен съсед – тогава тази услуга не е толкова евтина."

При прилагането на Зелената сделка в България делът на енергийнно бедните ще нарасне многократно, смята Григорова. Това ще бъде едно от основните ни предизвикателства в следващите няколко години, когато бъдат затворени мините от "Марица-изток".