Европейският съюз не успя да въведе десетия пакет от санкции срещу Русия заради войната в Украйна в срока, който сам си постави - до първата годишнина от началото на агресията.

Европейската комисия предложи в края на януари нови търговски, персонални ограничения, като председателят й Урсула фон дер Лайен заяви при представянето им, че целта е те да влязат в сила преди 24 февруари.

Въпреки, че посланиците на 27-те страни от ЕС заседават през последните дни ежедневно, за да изчистят подробностите, единодушие не беше постигнато и в четвъртък и заседанието беше прекратено само след около два часа.

Според Ройтерс Полша е наложила вето заради договорените изключения за предвидената забрана за внос в ЕС на руски синтетичен каучук.

Полските дипломати казаха, че изключенията са толкова големи, че биха направили санкциите неефективни. Други източници казаха, че изключенията са били предложени по искане на Италия, която е била подкрепена от Германия.

Полша и балтийските страни настояват за пълно ембарго, докато Италия и Германия искат да бъдат поставени квоти за вноса на синтетичен каучук от Русия.

Шведското председателство на Съвета на ЕС насрочи заседание за сутринта в петък - деня, в който Русия нахлу в Украйна миналата година - за да се опитат посланиците да се договорят за окончателния вид на санкциите.

Пакетът на стойност 11 милиарда евро вероятно ще включва за първи път забрана върху целия износ за седем ирански предприятия, за които се смята, че произвеждат артикули, използвани от Русия във войната.

Предвижда се да се забрани износа за Русия на всички електронни компоненти с двойна употреба, използвани в руските въоръжени системи, като дронове, ракети и хеликоптери.

Очаква се още руски банки, включително частната "Алфа банк", онлайн банката "Тинкоф", както и търговската банка "Росбанк" да бъдат изключени от банковата система за съобщения SWIFT.

ЕС вероятно ще ограничи излъчването на своя територия на тв канал "Русия днес" (Russia Today) на арабски език, както и други пропагандисти на Кремъл и да забрани експорта на термокамери, радиостанции и тежкотоварни превозни средства, както и на стомана и алуминий, използвани в строителството и машини, обслужващи промишлени и строителни цели.

Предвижда се в санкционните списъци да бъдат добавени поне 34 руски институции, участващи в системни отвличания на украински деца, включително руския детски омбудсман.

Агенцията на ООН за бежанците потвърди миналия месец, че Русия дава на децата руски паспорти и ги дава за осиновяване. Смята се, че най-малко 6000 украински деца са държани в обекти в анексирания Крим, както и в Русия, най-вероятно с цел да ги превъзпитава, но според руското посолство във Вашингтон става дума за деца, които "са били принудени да избягат от Украйна".

Украинският президент Володимир Зеленски призова ЕС да санкционира руската ядрена агенция "Росатом", като я обвини, че отвлича децата на украинските служители в украински ядрени централи в окупираните райони, за да ги държи в подчинение.

След Унгария и България се обявиха категорично против санкции срещу руската ядрена енергетика, която се управлява от "Росатом", като изтъкнаха, че са зависими от доставките на ядрено гориво. Резерви към тази част от санкционния пакет имат и Франция, както и още няколко държави, които също зареждат реакторите си с руско гориво.

В 10-ия пакет вероятно няма да влезе и забраната върху вноса на руски полирани или необработени диаманти, въпреки, че Белгия отслаби съпротивата си заради удара, който ще понесе най-големият център за търговия с диаманти в Европа - в Антверпен. Ограничаването на диамантната търговия трябва първо да бъде съгласувана между страните Г-7, чиито лидери вероятно ще споменат въпроса в изявление в петък, пише Ройтерс.