На 9 юни 2024 г. се проведоха редовните избори на европейски парламент и поредните предсрочни парламентарни избори, шестите за период от три години. Процентът на жените в състава на последните пет парламента варираше между малко под и малко над 24%, като  в новото 50-o Народно събрание (50 НС) процента значително се увеличава на 27%. В същото време България ще изпрати само 4 жени в Европейския парламент от 17 мандата.

В съвременната си история страната нито веднъж не успява да достигне дори 30% жени народни представители, минимум, препоръчан от Икономическия и социален съвет на ООН като цел за отдавна отминалата 1995 г., коментират от Фондация “Екатерина Каравелова”, чиято основна дейност вече 8 години е да насърчава жените да застанат начело на процеса по трансформация в обществото.

В рамките на 30% се движеше участието на жените в листите на партиите за Европейския парламент. Нито една от партиите, които изпращат представители в Брюксел нямаше жена за водач на листата си. От 17 мандата само 4 са жени, като това са Ева Майдел от ГЕРБ, Елена Йончева от ДПС, Цветелина Пенкова от БСП, която размества листата и е избрана благодарение на преференциален вот и Рада Лайкова от Възраждане.

Участието на жените се увеличава от 24% на 27%, като най-вероятната причина за това е по-високия процент на жени избрани от партия Величие. От 13 места в парламента в тяхната парламентарна група ще има 6 жени, което е 46%. Ето и как се разпределя участието на жените в 50 НС в различните партии:

ГЕРБ – 23%

ДПС – 29%

ППДБ – 30%

Възраждане – 23%

БСП – 26%

ИТН – 18%

Величие – 46%

Данни: ЦИК

Традиционно Габрово, София област и Ямбол не излъчват нито една жена в парламента, като този път такава е ситуацията и в Хасково. Най-много избрани жени има от София 25 и Добрич.

Бариерите пред равнопоставеното политическо участие на жените и мъжете в България са много. Със сигурност не би могло да се твърди, че жените нямат интерес към политическите процеси, защото те представляват половината, а на някои избори и по-голям процент от избирателите.

Липсата на повече жени на избираеми позиции в кандидатските листи закономерно води и до ниско представителство на жените в парламента. Освен подредбата на листите, предизвикателство са традиционните роли на половете и невъзможността жените да съчетават работа, грижа за дома, децата и зависими възрастни и политическа кариера.

Също така в самите политически партии липсва разпознаване на проблемите на жените и подкрепа за тяхното развитие. Налице са и системни фактори като икономически неравенства, феминизирана бедност, дискриминация и насилие, основано на пола.