Бюджетната комисия прие на първо гласуване и двата законопроекта, внесени от Министерския съвет за еврото – единият за въвеждането му а вторият – за Закона за кредитните институции.
Освен това депутатите в бюджетната комисия приеха, че предвид нестабилната политическа обстановка и риска от предсрочни парламентарни избори, още сега 50-ото Народното събрание ще даде мандат на Министерството на финансите, така че в момента, в който се изпълни критерият за ценова стабилност, в 2-седмичен срок то да поиска извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия и от Европейската централна банка, така че повече да няма нужда от никакъв допълнителен акт на парламента.
Мартин Димитров от “Продължаваме промяната” – “Демократична България” настоя за решение за даване на подобен мандат, предупреждавайки, че Европейската комисия може да откаже да изготви извънреден конвергентен доклад именно с аргумента, че няма санкция на парламента.
Асен Василев от ПП-ДБ настоя с решението да се задължи министерството на финансите, ако до края на 2024 г. България изпълни критерия за ценова стабилност, то да поиска дата за присъединяване към еврозоната – 1 юли 2025 година. Василев поясни, че докато е бил финансов министър и от Европейската комисия, и от ЕЦБ го уверили, че биха уважили подобно искане на държавата ни.
Димо Дренчев от “Възраждане” обърна внимание, че в проектозакона за въвеждане на еврото е записано, че това ще стане при фиксиран курс от 1.95583 лева за едно евро, а Европейската комисия и ЕЦБ се опитвали да ни убедят да не го записваме в нито един от документите, включително и в рекламната ни кампания за еврото. Дренчев добави, че този курс щял да бъде определен в последния момент.
По този повод Асен Василев коментира, че Димо Дренчев е прав – да, курсът се фиксира в решението на Европейския съвет по предложение на Европейската комисия, но българската страна не е получател на курса, а тя изисква по какъв курс да се присъедини. Ето защо курсът, по който правителството трябва да изисква България да се присъедини, е 1.95583 лева за едно евро и ако получим друг курс, то според Василев това няма да бъде в интерес на българските граждани. Той обаче изрази убеденост, че няма да има промяна в курса, пожелан от България.
В хода на обсъджанията стана ясно още, че след влизането на България в еврозоната сметките в банките автоматично ще се превалутират.
Освен това в продължение на един месец българските граждани ще имат възомжност да пазаруват и в левове, и в евро. Срокът не може да бъде по-дълъг, защото в такъв период бизнесът трябва да поддържа две каси – да приема и връща в евроцентове и стотинки и това ще го затрудни не малко, обясни Асен Василев.
По отношение на обмяната на левовете в евро стана ясно, че цели шест месеца и в БНБ, и в търговските банки, и в пощенските клонове българската валута ще може да се обменя без комисиони. Няма да има и ограничения в количеството на обменяната сума. След като този 6-месечен гратисен период приключи, единствено БНБ ще обменя левове в евро без комисиона.
На въпрос няма ли риск при автоматичното превалутиране от левове в евро лихвите по кредитите да скочат, подуправителят на БНБ Радослав Миленков, който е и ръководител на управление „Банков надзор”, отговори, че 99% от кредитите в България са на плаваща лихва, така че няма да има ощетени граждани.
Председателят на бюджетната комисия Байрам Байрам от ДПС също успокои българските граждани, споделяйки, че е бивш банкер и си спомня как когато се увеличили лихвените проценти и в Европа, и в целия свят, те в България не се повишили драстично. Причината – българските банки имат много пари и поради тази причина са поддържали ниски лихвени проценти, въпреки че са можели да ги увеличат.
“Българските банки са адекватни, ликвидни и българската банкова система е стабилна”, подчерта Байрам Байрам.
Светослав Бенчев от Българската петролна и газова асоциация (БПГА) изрази задоволство от предстоящото приемане на Закона за въвеждане на еврото, отчитайки, че така ще имат време да преработят фискалните си системи, нещо, за което им трябват между 5 и 7 месеца.
Той добави, че заради политическата нестабилност в страната членовете на асоциацията от две години изостават в абсолютната електронизация на сектора. Ето защо той се обърна с молба към депутатите, предвид, че имат одобрени текстове, които са ги синхронизирали с НАП и с Министерството на финансите, към преходните и заключителните разпоредби в Закона за въвеждане на еврото да им бъде позволено да издават опционална фискална касова бележка. Бенчев призна, че от БПГА си дават сметка, че това не е свързано със Закона за въвеждане на еврото, но вече две години не могат по никакъв начин да осъществят подобна мярка, която вече е в сила и в Северна Македония, и в Сърбия.
Асен Василев потвърди, че като бивш финансов министър е работил по промяната с БПГА и няма проблеми молбата им да намери решение в преходните и заключителни разпоредби.
