Тридесет милиона европейци – колкото е населението на Унгария, Австрия и Чехия заедно - не са успели да отопляват адекватно домовете си през 2019 г., сочи нов доклад на Института на Жак Делор. Докладът бе публикуван вчера и призовава Европейската комисия и страните от ЕС да повишат осведомеността относно енергийната бедност и да дадат приоритет на хората, които се борят да плащат сметките си за енергия при разпределянето на средства за възстановяване след COVID-19.

Това е още по-важно в светлината на пандемията, която вероятно е увеличила броя на хората в енергийна бедност, според съавтора на доклада Томас Пелерин-Карлин, цитиран от Euractiv. Докладът показва, че проблемът е най-тежък в Южна Европа, където сградите са по-малко изолирани срещу по-студеното време.

България, Литва, Гърция, Португалия и Кипър са страните с най-висок дял от населението, които се борят да отопляват домовете си. Много хора също изпитват енергийна бедност през лятото и не могат да охладят правилно домовете си. Това е особено притеснително, тъй като изменението на климата увеличава вероятността и продължителността на топлинните вълни.

„Има някои домакинства, които изпитват дискомфорт през цялата година, като жилищата им са твърде студени през зимата и твърде топли през лятото“, казва Мари Делер, автор на доклада.

Енергийната бедност е намаляла през последното десетилетие, но има опасения, че тя ще се увеличи отново, тъй като все повече хора са принудени да изпаднат в бедност поради COVID-19. Пандемията вероятно е влошила двете основни причини за енергийната бедност: живот в сгради с ниска енергийна ефективност и финансова невъзможност за отопление на домакинството.

„COVID-19 има два изключително негативни ефекта върху енергийно бедните домакинства. Първият е, че броят на хората, които изпадат в бедност, най-общо казано, се увеличава поради загубата на приходи, създадена от тази икономическа криза “, каза Пелерин-Карлин.

„Втората причина очевидно е фактът, че щом хората са принудени да останат по-дълго в домовете си поради заключвания, полицейски час, както и други мерки, свързани с COVID, сметката за енергия се увеличава“, добави той.

Хората с ниски доходи и живеещите в социални жилища са най-склонни да изпитат енергийна бедност, като жените са по-склонни да живеят в лоши жилищни условия от мъжете. Докладът обаче предупреждава, че пандемията означава и нови групи като студенти и самостоятелно заети хора да е по-вероятно да бъдат изправени пред енергийна бедност.