Финансовият министър Асен Василев очаква 220 млн. лв. допълнителни приходи в бюджета догодина от по-високия данък печалба за големите корпорации.

Близо 600 големи компании и дъщерни дружества на мултинационални корпорации у нас ще бъдат облагани с по-висок корпоративен данък от 1 януари 2024 г. Вместо с 10% печалбата им ще бъде обложена с 15%, от което в бюджета още догодина се очакват около 220 млн. лв. повече приходи от този налог.

Това стана ясно на заседание на бюджетната комисия в парламента, на което депутатите обсъждаха на първо четене проектозаконите с данъчните промени за догодина.

По-високият данък печалба ще засегне само дъщерните дружества на мултинационални корпорации в България, както и изцяло национални групи предприятия, на които годишните приходи в консолидираните финансови отчети на компанията-майка надхвърлят 750 млн. евро през поне две от последните четири години. Т.е. не всички над 1120 фирми у нас, които са част от многонационални групи, ще бъдат обложени с допълнителен данък печалба.

По-високата данъчна ставка е резултат от две решения за въвеждане на глобален минимален данък - директива на Европейската комисия и решение на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. България е една от 130-те държави, които подкрепиха преди две години правилата на ОИСР за въвеждането на 15% глобален минимален данък печалба. Идеята е да се спре надпреварата между държавите в намаляването на данъчните ставки с цел привличане на инвеститори, а мултинационалните корпорации да избягват плащане на данъци, възползвайки се от дъмпингови ставки в отделни държави.

От Министерството на финансите уточниха, че 15-процентият данък ще засегне 309 фирми у нас, които са част от корпорации с компания-майка в Европейския съюз, 280 - с компания-майка в страна извън ЕС и 5 национални корпорации.

Още при първото обявяване на предложенията на МФ за данъчните промени през 2024 г. политици, икономисти и представители на бизнеса призоваха правителството да не бърза с въвеждане на глобалния корпоративен данък за големите компании и да се възползва от опцията за отлагане с няколко години, за да може страната ни да не губи конкурентното си предимство от ниските данъци.

"Не е вярно, че България ще загуби конкурентното си предимство на ниския 10% данък печалба. Единственото, което ще загуби страната ни, това са допълнителни данъчни постъпления, ако отложи въвеждането на глобалната 15% минимална ставка", разясни Людмила Петкова от Министерство на финансите.

Според нея има неразбиране на действието на новия минимален глобален данък печалба. По думите ѝ, ако България реши да не обложи допълнително с 5% фирмите у нас, които са част от  мултинационални корпорации, то това ще направят компаниите-майки в съответните държави от ЕС или извън ЕС. Става дума за над 130 държави в света, които са се присъединили към правилата на ОИСР, припомни Петкова.

При това положение три от работодателските организации у нас - АИКБ, БСК и КРИБ, поискаха на заседанието на бюджетната комисия, българската държава да приложи позволеното в евродирективата облекчение за съществена стопанска дейност. То може да намали данъчната основа, върху която ще се начислява новия 15% данък печалба.

Облекчението предвижда възможност за 10-годишен период при изчислението на данък печалба да бъдат изключени 5% от балансовата стойност на материалните активи и 5% от разходите за заплати на служителите в дъщерното дружество. 

"Облекчението за реална съществена стопанска дейност е предвидено в директивата, за да позволи на държави-членки като България да запазят атрактивността си като инвестиционна дестинация по отношение на тези компании, които ще финансират изграждането на дълготрайни материални активи и развитието на местни кадри", посочиха от работодателските организации. 

МФ обаче има резерви към прилагането на това облекчение. "Някои предприятия никога няма да платят този национален данък в България. Но компанията-майка в Германия например ще приложи допълнителия данък от 5% за българската си компания. Ние искаме този данък да бъде платен в България", посочи Петкова.

Данъчните промени не получиха достатъчен брой гласове в бюджетна комисия, за да бъдат одобрени на първо четене. Депутати от различни политически сили дадоха заявка, че много от предложенията на финансовото министърство може да бъдат променени.