Ваучерите за храна едва стигат да напълним хладилника два пъти в месеца. Причината е, че таванът на сумите, които могат да се предоставят под такава форма, е 200 лева, а покупката на 20 стоки от малката потребителска кошница излиза 112 лв. 

Много работодатели избират да плащат част от възнагражденията с ваучери, за да спестят от данъци. Последното увеличение на максималния размер на купоните беше през 2022 година, когато от 80 лева ги вдигнаха на 200 лв. В средата на тази година имаше предложения те да се увеличат на 300 лева. Мотивите са, че инфлацията е изяла голяма част от въпросната социална придобивка. Справка в Националния статистически институт (НСИ) сочи, че септември 2022 година и този септември натрупаната инфлация е 7,9 на сто. 

Реално обаче стоките от малката потребителска кошница са поскъпнали много повече. В нея влиза брашно, хляб, ориз, кайма, пиле, месо, кренвирши, сирене, прясно мляко, кисело мляко, яйца, олио, домати, краставици, картофи, зеле, боб, захар, ябълки и бензин. Общо 14 от тези стоки са поскъпнали на годишна база. Например цените на краставиците са се увеличили с 23 на сто и с близо 1 лев до 4,92 лв. за кило. Със 7% са скочили и ябълките, които вече се продават за 3,20 лв. Дори и свинското, което е сред най-достъпните продукти за българските домакинства, е поскъпнало и вече килото е 12,58 лв. Кайма, хляб, сирене и киселото мляко са още сред стоките с повишение на цените през последната година. 

При плащане на 200 лева във ваучери за храна на служител месечната икономия от данъчни и осигурителни вноски за работодателя е 48 лева, а за служителя е близо 58 лева. Годишно се пестят както от работодателя, така и от служителя общо 1278 лева. От 1 юли тази година ваучерите станаха електронни. Все още обаче има работодатели, които ги предоставят на хартия. Магазините пък ги взимат, ако са в срок.