Запорират хиляди пенсии заради дългове. През миналата година в НОИ са обработени 10 511 съобщения за запори, наложени върху пенсии по реда на Гражданския процесуален кодекс от държавни и частни съдебни изпълнители, пише в Годишния отчет на Националния осигурителен институт, цитиран от в. "Труд"
Най-често просрочените задължения на пенсионери са за битови сметки, но някои от тях не могат да изплащат в срок и бързи заеми, взети за да закърпят бюджета си.
Пред 2020 г. наложените запори на пенсии са били 10 307, през 2019 г. - 12 018, а през 2018 г. - 16 990 броя. Наблюдаваната трайна тенденция за намаляване на броя на пенсионерите, от чиито пенсии се правят удръжки заради запори, се дължи както на увеличаването на размера на минималната работна заплата, така и на намалението на общия брой на пенсионерите, пише в отчета на НОИ. Съдебните изпълнители не могат да налагат запори върху пенсии, които са по-малки от минималната работна заплата. През миналата година минималната заплата беше увеличена на 650 лв. Затова удръжките по наложени през предходни години запори върху пенсии под посочения праг са преустановени. От 1 април 2022 г. минималната заплата беше увеличена на 710 лв. Затова всички принудителни удръжки от съдебни изпълнители върху пенсии под този праг също трябва да са преустановени.
През миналата година в НОИ са постъпили 16 727 заявления за запори на пенсии, но реално са били запорирани само 10 307 пенсии, стана ясно от отчета на НОИ. Причината за това е, че останалите 6420 пенсии са били под прага от 650 лв. и Гражданско процесуалният кодекс не позволява те да бъдат запорирани.
През миналата година в НОИ са постъпили 209 889 заявления, свързани с отпускането и преизчисляването на пенсиите, което е с 32 612 заявления по-малко от предходната 2020 г. Причината за това е намаляването на заявленията за преизчисляване на пенсиите. Близо два пъти се е понижил броят на заявленията за ежегодно преизчисляване на пенсиите с допълнително придобит осигурителен стаж след пенсионирането. Това се дължи на промени в Кодекса за социално осигуряване, които дават възможност за служебно ежегодно преизчисляване на пенсиите от 1 април, без да е необходимо подаване на заявление от пенсионерите. Но хората, които искат пенсиите им да бъдат преизчислени след придобиване на допълнителен стаж и не искат да чакат датата 1 април, имат право да подадат заявление в НОИ за преизчисляването.
През миналата година обаче рязко се увеличават заявленията за получаване на наследствена пенсия или “вдовишка” добавка към пенсията. Подадените в НОИ такива заявления са 73 274 броя, което е с 23% повече спрямо предходната година, когато заявленията са били 59 581. Рязкото увеличение на заявленията с 13 693 броя може да се дължи на нарасналия брой смъртни случаи заради пандемията от COVID-19 през миналата година, когато ограниченията бяха премахнати без да има голяма ваксинация сред населението.
При смърт на осигурен гражданин или пенсионер, неговото семейство има право и на част от неговата пенсия, гласят разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване. Това е наследствена пенсия и се определя от размера на пенсията на починалия, или пенсията, която е имал право да получи. Право на тази пенсия имат децата, съпругът (съпругата) и родителите на починалия. Преживелият съпруг (съпруга) има право и на „вдовишка“ добавка към пенсията си, но не може да я получава едновременно с наследствена пенсия. „Вдовишката“ добавка е 26,5% от пенсията на починалия. Ако личната пенсия плюс добавката е по-малка от наследствената пенсия, се получава само наследствената пенсията.
Право на наследствена пенсия имат деца до 18 години, ако учат – до навършване на 26 г., ако са инвалидизирани преди навършване на 18 г. (или на 26 г., ако са студенти), правото на наследствена пенсия се запазва. Съпрузите имат право на наследствена пенсия 5 години преди да навършат необходимата възраст за пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ако преживелият съпруг е неработоспособен, наследствената пенсия се изплаща независимо от възрастта. Родителите на починалия имат право на наследствена пенсия, ако са навършили възрастта за пенсия, но не я получават.
Размерът на наследствената пенсия се определя в зависимост от броя на наследниците. При един наследник – 50% от полагащата се пенсия на починалия, при двама наследници – 75 %, при трима и повече наследници – 100%. Наследствената пенсия се отпуска общо на всички, които имат право на тази пенсия и се разпределя поравно между тях. Минималната наследствена пенсия за всеки наследник не може да бъде по-малка от 75% от минималната пенсията за стаж и възраст. В момента минималната пенсия е 370 лв. и наследствената не може да е под 277,50 лв.
