През миналата година бонусите в данъчната администрация са били общо 31.844 млн. лв., като те са с около 2 млн. лв. повече спрямо предходни години, когато също са раздадени сходни бонуси, но това е, защото в резултат на работата на тази администрация са събрани рекордно количество дължими данъци. Това обяви по време на парламентарния контрол министърът на финансите Асен Василев. Той цитира и данни, според които през 2020 г. бонусите са били за общо 30.3 млн. лв., а през 2019 - за 30.150 млн. лв.

В отговор на въпрос от Десислава Атанасова (ГЕРБ-СДС) министърът уточни, че през 2021 г. парите са разпределени между 7863души, или по 337 лв. на служител на месец. За централното управление на НАП сумата е общо 10 млн. лв. и е средно по 517 лв. на служител на месец. Василев обясни, че тези средства всяка година се предвиждат със закона за бюджета като допълнително материално стимулиране (ДМС) и са част от възнагражденията на служителите, чийто размер зависи и от оценката за извършената от тях реална дейност.

За рекордния общ размер на бонусите съобщи в средата на януари сдружението БОЕЦ, което получи тези данни по Закона за достъп до обществена информация.

Атанасова обяви в реплика, че никога не е била против стимулирането на служителите, когато добре вършат своята работа, но използва случая да припомни включване на живо във "Фейсбук от 2019 г. на лидера на "Да, България" Христо Иванов пред сградата на НАП в София, което тя интерпретира като искане на оставката на тогавашния директор на данъчната администрация за раздадени високи бонуси и попита дали министърът не смята, че в този случай сегашният директор трябва да си подаде оставката. Обяви, че само през второто и третото тримесечие ръководството на агенцията е взело бонуси между 28 хил. и 38 хил. лв. с уточнението, че това нямало да е лоша новина, ако агенцията се фокусирала върху събираемостта, има преизпълнение на бюджета и не се налага кабинетът "почти всяка седмица" да тегли нов дълг. Тезата за поемането на излишно количество дълг ГЕРБ лансира упорито от есента.

В отговор финансовият министър цитира данни за рекордните резултати на данъчните през миналата година, като посочи и че допреди да стане служебен министър на финансите приходите са вървели според плана, а за седемте месеца след това те са надхвърлили с 3 млрд. лв. плана, а заедно с резултатите на митниците и всички останали постъпления събраното над плана е за над 8 млрд. лв.

За поемането на дълг обясни, че през миналата година е поет с 800 млн. лв. по-малко дълг от заложения в бюджета на ГЕРБ. "А като махнем 3 млрд. лв. от планирания за тази година, който ще отиде за рефинансиране на съществуващ дълг, тази година планираме да поемем 4.3 млрд. лв. при 4.5 млрд. лв. през миналата година", обяви министърът. Падежът на външен дълг за около 3 млрд. лв. е през март - на еврови облигации в размер на 1.25 млрд. евро.

Трактовката за новия дълг и покриването на стар обяви в понеделник и премиерът Кирил Петков след извънредното заседание на кабинета, на което бе одобрен проектобюджетът, както и стратегия за управлението на дълга за 3 години. В проектобюджета е записано максималният размер на новия дълг, който може да поеме държавата през тази година, да е 7.3 млрд. лв. По думите на финансовия министър по-голямата част от тази сума ще се търси на външните пазари. Въпреки това държавният дълг ще остане далеч под лимита по европейските правила (60% от БВП) и се очаква да достигне 24.8% от БВП.

Василев използва случая да напомни на предишните управляващи, че по тяхната прогноза съотношението на дълга към БВП е трябвало да бъде по-високо тази година. Допълни на обвиненията, че кабинетът предлага разточителни харчове, че ще инвестира повече в няколко сфери, което е възможно точно заради по-добрата събираемост и на спирането на течовете, което продължава.

Христо Иванов взе думата, за да обясни, че цитираното му включване на живо пред сградата на НАП е било в контекста на допуснат теч на лични данни на граждани и "огромното фиаско" с Наредба Н-18, която вкара бизнеса в излишни разходи и "ги направи на маймуни", а изискванията бяха отменени след това. Иванов посочи, че тези две обстоятелства не могат да се определят като добри резултати, та администрацията да получава бонуси, и посочи, че Атанасова има избирателна памет и призова да се действа "по-полека с връщането в миналото".