"Когато казваме, че Германия е имиграционна държава, то украинците например най-лесно могат да бъдат интегрирани на работния пазар", каза преди броени дни министър-председателят на Саксония Михаел Кречмер. "Но само 20% от тях работят. Защото не им се налага."
Подобни мнения се чуват все по-често от политици в Германия. "На дивана е по-удобно, отколкото на курс по немски", казва представителят на Германската социалдемократическа партия (ГСДП) Матиас Йендрике. Германия е твърде мила към украинците, смята Йендрике.
Бежанците от Украйна в Германия имат право на финансова помощ, която се равнява на тази за безработица. Неженените получават 563 евро на месец, а семействата - по 506 евро на човек. На дете пък се полагат между 357 и 471 евро спрямо възрастта. Държавата освен това покрива здравните осигуровки, разходите за подслон - наем и отопление, и предоставя пари за обзавеждане и за училище. Според финансовия министър Кристиан Линднер във федералния бюджет за 2024 година са предвидени между 5,5 и 6 милиарда евро за украинските бежанци.
По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците в Европа към февруари 2024 година са регистрирани около 6 милиона украински бежанци. Най-много са в Германия - 1,15 милиона, следвани от Полша с 956 000, Чехия с 381 000 и Великобритания с 253 000. Полша предоставя финансова помощ на бягащите от война само през първите три месеца, а в Чехия след петия месец те получават едва около 130 евро. Помощта във Великобритания е дори по-ниска.
В Полша и Чехия около две трети от украинските бежанци работят, във Великобритания - половината. В Германия обаче работи само всеки пети бежанец от Украйна. Според социолога Дитрих Тренхард причината за това не са само социалните помощи. Защото и в Дания, Швеция и Нидерландия работят повече украинци, отколкото в Германия, въпреки че и там има дълготрайна помощ от държавата.
Според неговото изследване, проведено по поръчка на близката до ГСДП фондация "Фридрих Еберт", голям процент от украинците работят в държави, където достъпа до работния пазар е улеснен. Полша, Чехия, Дания, Нидерландия и Ирландия предлагат дигитални процедури за регистриране и получаване на трудов и социален статут. В Нидерландия агенции за временна заетост също се включиха в процеса, за да може достъпът до трудовия пазар да се ускори максимално. В Италия и Словакия украинските лекари и медицински сестри могат да бъдат наети без допълнителни условия.
Немскоезичните държави - Германия, Австрия и Швейцария - обаче следват стриктно правилата на системата за предоставяне на убежище, което е обвързано с налагането на много ограничения. Сложните процедури за признаване на образование и квалификация натоварват съотвените държавни служби, а всичко това струва пари.
Много от бежанците от Украйна са добре образовани, всеки втори има висше образование. Те разполагат с качества и опит, които могат да предложат решение за проблема с недостига на работна ръка във Федералната република. Особена роля обаче играе нивото на владеене на немски език. В Германия се смята, че добрите езикови познания са важни при упражняването на висококвалифициран труд.
В държавите, в които по-голям процент от украинските бежанци са интегрирани на работния пазар, повечето са заети в нископлатения сектор. "Нито една европейска държава не е успяла да се възползва в голяма степен от доброто образование на украинците. Те работят предимно на нископлатени работни места, в хотели и ресторанти, в сферата на услугите, в селското стопанство и в агенции за временна заетост", обяснява Тренхард. В Нидерландия и Полша дори са документирани случаи на злоупотреба и експлоатация.
По данни на германската федерална Агенция по заетостта към януари 2024 година около 124 000 души са посещавали интеграционни и езикови курсове. Очаква се, че три четвърти от тях ще ги завършват до половин година. Според официален доклад обаче половната от украинските бежанци, които са участвали досега в програмата, не са издържали езиковия тест. В такъв случай не се издава свидетелство за успешно завършен курс.
В бъдеще ще е възможно бежанците да учат немски и докато работят. Същинската част от програмата "Job-Turbо", която правителството въведе в отговор на ниския процент трудовозаети украинци, ще започне в края на март 2024 година.
Но в Германия има и още един проблем, който пречи на много украинки да си намерят работа: във Федералната република липсват 350 000 места в детските градини. В някои провинции дори в училищата няма места за всички украински деца. 65% от пълнолетните бежанци са жени. Те са пристигнали в Германия с около 350 000 деца и младежи. Много от украинките няма на кого да оставят децата си, затова и те не могат да работят. Други са заети с грижите за болни и възрастни роднини. Когато към тях се добавят и тези, които посещават езикови курсове, не остават много украинци, които изобщо могат да работят.
Към януари 2024 година около 519 000 украинци са регистрирани във Федералната агенция по заетостта. Само 206 000 от тях се смятат за безработни. Работа към края на 2023 година имат 214 000.
В момента украинците са втората по численост чуждестранна група в Германия - броят им е 1,15 милиона, по данни от октомври 2023. Те представляват 1,4% от общия брой на населението на Федералната република. На първо място са турците с 1,39 милиона - 1,6% от населението на Германия.
