Затваряне на предприятия за преработка на слънчоглед още тази пролет, освобождаване на персонал и ефективни стачни действия на целия бранш. Такава е прогнозата на производителите на растителни масла и маслопродукти по повод новите искания на зърнопроизводителите, които също заплашиха с национални протести, ако желанията им не бъдат удовлетворени от управляващите.

На 13 януари Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) разпространи декларация с пакет от мерки, които да предложат на правителството, за да се спаси секторът от фалити. Основните им искания са защита на българското производство, подпомагане на зърнопроизводството заради икономическите загуби от началото на войната в Украйна и др.

Недоволството в сектора започна още септември миналата година, когато прерасна в национални протести, които завършиха с решението за забрана на вноса на слънчоглед от Украйна. Според зърнопроизводителите основният проблем в сектора е, че продажните цени на зърнени продукти на местните и международните пазари не отговарят на тяхната висока себестойност.

След като на 22 януари зърнопроизводителите се срещнаха с премиера Николай Денков и министъра на земеделието Кирил Вътев, предвидените протести от сектора бяха отложени. Конкретни договорки не бяха постигнати, но се формулираха основните проблеми в бранша, които са свързани с необходимостта от ликвидност в съответните стопанства, подкрепата на Министерството на земеделието и храните във връзка със забавянето на законите и отстояването на позициите на България на европейско ниво.

Премиерът обяви, че предстоят разговори с работни групи, за да се вземат решения, които после да се обсъдят с министъра на финансите. От Българската аграрна камара обобщиха, че стига да виждат действия и правилни политики от страна на държавата, няма да има протести.

За какво претендират производителите на растителни масла и маслопродукти?

"На българското земеделие са му необходими решения, които повишават конкурентоспособността му, а не такива, които целят единствено да компенсират тази неконкурентоспособност. Съответно, когато няма дългосрочни решения, натискът и протестите на земеделските производители са причината за взимане на половинчати решения, които имат ефект от няколко месеца и после ситуацията се повтаря", заявяват представители на сектор "Производство на растителни масла и маслопродукти" в своята позиция. Тя е споделена с правителството на 19 януари, но седмица по-късно от бранша все още очакват някаква реакция от него.

През декември 2023 г. забраната за внос от Украйна отпада, след което се очакваше пазарът да се либерализира, което, както твърдят от сектора, е било потвърдено от министър-председателя и други представители на правителството. "До настоящия момент, два месеца по-късно, няма НИТО ЕДИН одобрен лиценз за внос от Украйна въпреки липсата на каквито и да е забрани. В резултат многобройни украински износители се позоваха на предизвикан от българската държава форсмажор и отмениха договорите си за доставка на слънчоглед и рапица, предназначени за българската преработвателна промишленост", обявяват от бранша.

Те заявяват, че забраната за вноса на слънчоглед от Украйна няма да окаже влияние на цената на слънчогледа и на другите зърнени култури на вътрешния пазар.

Представят последствията от тези мерки:

• Забавяне в продажбата на произведения от българските земеделски производители слънчоглед поради ниските цени на международните пазари и липса на очаквания ефект за изкуствено увеличение на вътрешните цени за изкупуване;

• Очакванията за покачване на цената на слънчогледа на вътрешния пазар отново не се оправдаха, напротив, тя падна по-ниско след момента на въвеждането на забраната, в синхрон с движенията на международния пазар;

• Задържане на продажбите на български слънчоглед в очакване на по-високи цени доведоха до влошаване на качеството му поради лошо съхранение;

• Невъзможност за внос на слънчоглед от Украйна като най-голям източник на суровина и допълване на нуждите от суровина за българските преработватели. Производството на слънчоглед в Република България от реколта 2023 е 1.62 млн. тона, а нуждите на преработвателите са над 4 млн. тона на годишна база;

• Преустановена бе преработката в редица български заводи поради липсата на суровина;

• Въвеждане на различни механизми и увеличаване на административната тежест от страна на МЗХ, които единствено възпрепятстваха вноса на слънчоглед от Украйна;

• Пропусната преработка от над 1.5 млн. тона слънчоглед;

• Многомилионните инвестиции в преработвателни мощности в българските заводи са в застой, а те гарантират преработката на повече от 10 000 тона слънчоглед дневно. В тази връзка твърденията, че "1000 тона внос на ден е огромно количество и това застрашава реализацията на българския слънчоглед" са абсолютно неоснователни.

От сектора обявяват: "Правителството подкрепя политика на бавно задушаване на една от големите и успешни преработвателни промишлености, в които България е на едно от водещите места в света, но може би ще стане поредната, за която ще говорим в минало време".