Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика

Многократно водя спорове с продавачите на страх - опитвам да давам обективна картина с анализ, базиран на данни и аргументи. Но неглижирането на рисковете и отказът да се отчете промяната на ситуацията – от политици, работодателски организации и синдикати – е най-малкото притеснителен.

Уникалните обстоятелства, които неочаквано помогнаха на българската икономика да счупи много рекорди през миналата година няма да се повторят - нито огромният износ на ток на високи цени, нито преработката на горива, нито ръстът в износа на олио и т.н.

Развиват се и няколко конкретни сюжета, които един по един ще „изтрият“ еднократните позитивни ефекти, дали въздействие върху икономиката през 2022 г.Голямата промяна е политиката на ЕЦБ за затягане на паричната политика и повишаване на лихвите. Няколко месеца кредитната активност в еврозоната се забавя, а в последните два месеца даже имаме спад на кредита за частния сектор. Бизнес и домакинства вече плащат значително по-високи лихви.

За пети пореден месец от октомври насам продажбите на дребно в еврозоната спадат в реално изражение на годишна база – с 3% през февруари.

Данните за индустриалното производство са колебливи в най-добрия случай. В Германия – водеща промишлена икономика и най-важен търговски партньор на България – преработващата промишленост отчита спад на годишна база в четири от последните пет месеца, за февруари спадът е 0,6%.