След като през първото тримесечие на годината реалните заплати отчетоха най-силния си ръст на годишна база от петнадесет години насам, нарастването на възнагражденията ще се успокои догодина, смятат икономистите на УниКредит. Причината за това ще е намаляващата инфлация, която през ноември и декември (когато обичайно се предоговорят заплатите) се очаква да достигне до най-ниската точка от настоящата си траектория от около 2.5% на годишна база.

Очакваме средната инфлация на потребителските цени да спадне до 2.9% през 2024 г., което е с 0.2 процентни пункта по-ниско от прогнозата, която направихме преди три месеца. По-ниските цени на храните и енергията отчетени през последните три месеца от 2024 г. са основната причина за понижаването на прогнозата ни за инфлацията, се посочва в прогнозата.

Ускоряване на растежа на БВП на страната до 2.5% през 2024 г. и до 3.1% догодина (от 1.8% през 2023 г.) предвижда последният макроикономическия анализ на УниКредит. Запазването на прогнозата за ръста на икономиката сега се дължи на очаквания за по-силен ръст на частното потребление, на фона на по-силното от очакваното преди три месеца нарастване на реалния ръст на заплатите и кредитирането на домакинствата. Последното, според икономистите, ще бъде компенсирано от по-слаб положителен принос към растежа на БВП от инвестициите.

Политическата несигурност ще е в основата на забавянето на инвестициите в частния сектор, като в същото време ще забави прилагането на практика на структурните мерки необходими да се ускори усвояването на средствата от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) и оттук за увеличаване на инвестициите на публичния сектор. Конкретната прогноза на УниКредит е, че до края на 2025 г. ще бъдат получени три транша от ПВУ в сравнение с четирите, предвидени в предишната прогноза изготвена през април. 

В последния анализ икономистите на УниКредит остават оптимисти за изпълнението на критерия за инфлация от България за влизане в еврозоната през последното тримесечие на настоящата година и прогнозират, че страната ще поиска извънреден конвергентен доклад, който да отвори пътя за приемане на еврото през следващата година.

Подготовката за пълноправното членство на България в еврозоната по отношение на законодателството, свързаността на ИТ системите и логистиката на прехода към банкноти и монети в евро е в своята финална фаза. В същото време, политическата и институционална подкрепа за влизането на България в еврозоната остава много солидна на ниво ЕС. Според местните и европейските власти, приемането на еврото по-късно през следващата година е технически възможно, въпреки че никога досега не е правено, е посочено в анализа.

Макар и да се очаква да има известен негативен ефект върху инвестициите, политическата несигурност предизвикана от провала на ротацията на правителството „Денков-Габриел“, засега не доведе до някакви значими негативи за изпълнението на бюджета за текущата година. Прогнозата в основния сценарий на УниКредит е, че поддържането на фискална дисциплина ще остане приоритет и на следващото правителство и съответно икономистите на банката не виждат големи рискове за удържането на бюджетния дефицит в рамките на 3-те процента от БВП предвидени с Пакта за стабилност и растеж.

Догодина обемът на емитираните ДЦК на вътрешен пазар ще се увеличи до рекордно високо ниво от 4.5 млрд. лв., с което България ще рефинансира вътрешен дълг на стойност 3.4 млрд. лв. през 2025 г., завършва докладът.