Икономическата свобода в България продължава да намалява според публикувано днес от Института за пазарна икономика съвместно с канадския институт "Фрейзър" изследване "Икономическа свобода по света 2023". To отрежда на страната 43-тото място сред 165 държави и територии.

Изданието е базирано на данни от 2021 г. - най-новите международно сравними данни за всички страни. Средният резултат за страните по света е 6.77 т. (от максимални 10 т.), колкото и този от предходната година. За втора поредна година COVID-19 остава най-голямата катастрофа за икономическата свобода, изтривайки десетилетие развитие и разширяване на свободата в световен мащаб, посочват от института.

За първи път в историята на издаване на индекса Хонконг отстъпва първата позиция, заради опитите на Китайската комунистическа партия да контролира частния сектор, ограничавайки практически всички свободи - икономическа, гражданска и политическа, пишат още от института.. Първенец в тазгодишното издание на индекса е Сингапур, а втората позиция остава за Хонконг, но очакванията са дългогодишният лидер да пада още в следващите години. В Топ 10 влизат още Швейцария, Нова Зеландия, САЩ, Ирландия, Дания, Австралия, Великобритания и Канада. На дъното остава Венецуела.

Изследването класира България на 43-то място, а оценката за икономическата свобода в страната намалява. Резултатът по данните от 2021 г. е 7.46 т. (от максималните 10 т.), което е спад с 0.23 т. спрямо предходното издание.

В класирането на включените в изследването държави България дели една позиция с Бахрейн и е между Република Корея и Ямайка.

В миналогодишното издание България се класира по-напред в подреждането на включените държави, основно заради по-разхлабените ограничителни мерки при започването на пандемията, но и тогава резултатът на България е по-нисък в сравнение с предходното издание. Със спада за втора поредна година нивото на икономическата свобода в България се връща с десетилетие назад. На практика обаче за поредна година силните аспекти в икономиката на страната остават високо оценени, а най-слабите слабите изобщо не се подобряват.

България има някои параметри, които устойчиво осигуряват стабилност през годините и реално показват високи оценки и добро място в класацията на индекса. Такива са ниското подоходно облагане (плосък данък), стабилните пари (валутен борд), ниските мита (членство в ЕС), свободното кредитиране (голям брой банки).

В най-слабата за България категория - "Правна система и право на собственост" - липсва чувствително подобрение. Резултатът е 5.81 т., или с 0,06 т. повече от този в миналогодишното издание, въпреки ниската база. Особено лошо е представянето на страната при безпристрастността на съдилищата, доверието в полицията и защитата на правото на собственост. Така, докато в останалите страни членки на ЕС оценките са около 8 т., резултатът на България е близък и дори по-нисък от този в държави като Руанда, Уругвай, Молдова.

Слабата правна система и защита на право на собственост спъва инвестициите, предприемачеството и дългосрочното развитие на икономиката и това не може да бъде компенсирано и преодоляно с по-добри постижения в други измерения на свободата.

И тази година индексът изследва връзката между свободата и различни аспекти на икономическия и социален живот и илюстрира разликите в развитието между най-свободните ¼ от държавите (41 страни) и най-несвободните ¼ (41 страни):

Брутният вътрешен продукт на човек от населението е близо 8 пъти по-висок;

Доходът на най-бедните 10% от населението е над 8 пъти по-висок;

Продължителността на живота е с 16 години по-висока;

Детската смъртност е 9 пъти по-ниска;

Нивото на бедност от много по-ниско;

Хората в свободните държави считат себе си за по-щастливи.