Реалният брутен вътрешен продукт (БВП) на страната ни е нараснал с 3,4 на сто през 2022 г., което е понижение спрямо зимната прогноза на ЕК за ръст от 3,9 на сто.

В доклада се отчита, че растежът на българския БВП е обусловен от силното частно потребление в страната и от високите нива на износа.

За настоящата година Брюксел очаква растежът на икономиката ни да се забави до 1,5 на сто, а през 2024 г. до 2,4 на сто.

Предишните оценки бяха за ръст от 1,4 на сто през 2023 г. и 2,5 на сто за 2024 г.

На тримесечна основа се очаква растежът на брутният вътрешен продукт на България да стагнира след първите 3 месеца на 2023 г., но след това, през 2024 г., да поднови стабилното си нарастване, обусловено от износа, частното потребление в страната и инвестициите в публичния сектор.

Същевременно според прогнозата инфлацията постепенно ще се понижи.

Средната инфлация според хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ- HICP) достига до 13,0 на сто през 2023 г. в България (в съответствие с очакванията, заложени в зимната прогноза, бел. ред.).

Тя беше обусловена от цените на енергийните продукти и хранителните стоки, които оказаха натиск към повишение върху ръста на инфлацията през първата половина на годината. Това доведе до ръст на цените на транспортните и кетъринг услугите.

Инфлацията по ХИПЦ се очаква да се понижи до 9,4 на сто през 2023 г. на годишна основа и до 4,2 на сто през 2024 г., се казва в прогнозата на ЕК.