Имаме нужда нашите политици да бъдат визионери и да гледат не за следващата година или по-следващата, а да осъзнаят, че живеем в променящ се свят и да имат представа какво ще се случи след 10 години. Оказа се, че сме богата държава, плащаме по 30 млн. лв. обезщетения за щетите на земеделските производители от градушки, а не отделяме 10-12 млн. лв. на година за противоградна защита, заяви адвокатът по земеделско право Пламен Абровски в интервю пред Българското национално радио. Двамата с Димитър Иванов, специалист по противоградна защита, коментираха в предаването „Преди всички“ проблема с контрола на валежите и градушките у нас, нанасящи поражения на земеделците.

„Искрено се надявам на 4-годишно управление, защото държавата има нужда от стабилно управление. Трябва да се определят няколко национални приоритета, субсидиите ще ги има и догодина, и догодина ще се засява, въпросът е как ще искаме да изглежда ситуацията“ тогава, каза Абровски.

Той обясни, че съществуващата система на противоградна защита у нас не е морално остаряла, била е създадена към 80-те години в северозападна и югоизточна България, където е имало изглед за градушки. „В момента имаме условия за градушки в територии, в които са падали но рядко", изтъкна обаче експертът.

„С изграждането на нови 24 площадки към съществуващите северозападна и югоизточна ще се разшири обхватът. Говорих със строителите от 2018 г. и те казаха, че една струва 50 хил. лв. и държавата няма проблем да извади милион и половина“, посочи той. Абровски обаче предупреди, че е „назрял моментът да преосмислим противоградовата си концепция като държава.

„Хубаво е да започнем да работим с облаците, преди да станат градоносни, на два етапа. Първият е в сезона на градушките – контролирано изваляване, и вторият е в есенно-зимния сезон. Трета година се правят експерименти с ранно изваляване", съобщи той. По думите му в съседна Румъния успяват да извалят облаците, а у нас още не.

„Румънците ни крадат дъжда, и то почти без пари", категоричен е експертът. „Абсурдна е ситуацията – имаме учените, имаме парите и гледаме как се прави в Румъния. Тези 10-12 млн, лв. на година са смешни за борба с градушките на фона на изплатените обезщетения“,  подчерта той.

Димитър Иванов, който е специалист и работи с колеги от Румъния, където успешно се справят с предотвратяване на градушките, отбеляза, че е част от група, която провежда противоградова защита по самолетен способ в югоизточна България. „Въздейства се изкуствено и се обхващат засушаванията, като се опитваме да помогнем да се увеличат валежите от облаци, от които не вали или съвсем малко. Както каза адв. Абровски, работата по тези облаци е през есента и зимата, когато може да се постигне валеж. За да се приложи, е необходимо експериментален период, отнема няколко сезона, работи се и в лабораторни условия, но всеки район е климатично различен", обясни Иванов.

Според него не става дума за пари, а за промените на климата, засушаванията стават по-чести и с това ще се борим и трябва да има човешка намеса, за да се намалят последиците. Това „касае водни запаси, земеделие, туризъм, общини“, изтъква той.

„Работя в България с колеги в Румъния. Надяваме се, че институциите, които се занимават с водни запаси и земеделие, ще дадат възможност да се организира експериментален период, както и през зимата. Имаме контакт с министерство на земеделието, имат положително отношение, трябва да се работи с метеоролозите в НИМХ, за да се направи адекватна програма за нашите условия“, смята експертът.