Очаквахме интересът към програмата за обновяване да надхвърли два-три пъти наличния ресурс, но изглежда, че ще е още по-голям и ще достигне 5-6 пъти. 

Това съобщи на кръгла маса "Национален фонд за декарбонизация: структуриране, оперативно управление,  пазарно развитие" Добромир Василев, директор на дирекция ,,Жилищна политика” към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 

Само преди месец стартира процедурата за подобряване на енергийната ефективност в многофамилните жилищни сгради с ресурс от близо 1,2 млрд. лева по Плана за възстановяване и устойчивост като плановете са бъдат обновени около 1000 сгради. Приемът на проекти ще бъде до края на месец май. В България нужда от обновяване имат над 60 000 многофамилни жилища и над 1 млн. еднофамилни жилища.

"Няма как да отговорим на този интерес и да постигнем целите на дългосрочната стратегия за обновяване, без да намалим грантовия компонент“, допълни още Добромир Василев. Според националната стратегия трябва да обновим 19 млн. кв метра РЗП или са ни нужни 10 млрд. лева, а това няма как да се случи без мобилизиране на инвестиции от страна на хората или от финансови институции, подчерта експертът.

В момента има редица финансови инструменти на пазара, които предлагат алтернативи и дори кредити, които ще се изплащат от спестените разходи за енергия в дома. За съжаление според специалистите в бранша липсва единна комуникационна стратегия и кампания, която да информира хората  как могат да се включат със собствени средства или дори да намерят финансиране, което да не натоварва техния бюджет, а вноските да се изплащат чрез спестяване на вноските за за отопление. Ние няма да предложим конкретен финансов механизъм, защото изчакваме политическото решение за сформирането на новия Национален фонд за декарбонизация.

Според консултанти от Световната банка и Европейската инвестиционна банка той може да бъде само координиращо звено между всички съществуващи пазарни институции. Но задължително е необходима целенасочена информационна кампания, която да убеди хората, че цялостното обновяване на жилищния фонд, на техните домове няма как да се случи без активното им участие и знанието, че те ще трябва да съфинансират този процес, коментира Драгомир Цанев, изпълнителен директор на Центъра за енергийна ефективност "ЕнЕфект".

Марко Марков от ЕИБ и редица други експерти в бранша нееднократно обясниха, че няма друга държава дори и сред не толкова развити страни, които да финансират изцяло санирането. Ако ние планираме първоначално частните собственици да допринесат с 20% първоначално, то в много от страните достига 50%, обясняват специалистите. Важното е да се даде възможност на енергийно бедните домакинства също да участват, защото в момента те буквално са изключени от програмата, заяви Теодора Пенева от БАН.

Засега обаче Министерството на регионалното развитие и благоустройството не планира да представи цялостни всички възможности за финансиране, а ще остави този процес на конкуренцията между финансовите институции на пазара, каза Добромир Василев.

Други важни въпроси, които трябва да знаем по отношение на програмата е, че средствата за енергийно обследване и енергийни паспорти няма да бъдат върнати, но това само може да стимулира хората все пак да потърсят други алтернативи за финансиране обновяването на своите домове.  Неодобрените проекти по първия етап на програмата няма да имат предимство по втория, защото все пак ще трябва да преценят дали искат да участват със съфинансиране по втори етап на програмата. Пилотната схема ще е с ресурс от 300 млн. лева. Според Цвета Наньова, заместник-председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация дори и при условия на съфинансиране интересът ще е многократно по-голям и трябва да се задължително хората да знаят какви алтернативи имат.

Василев съобщи, че кандидатстването по втория етап ще започне на 1 юни. Все пак идеята е да има информация за подадените и одобрени предложения по първия етап. Очакванията на специалистите е това да се забави дори до есента. Това ще доведе до удължаване и на приема по втория етап, все пак посочи Василев. Той увери, че за втори етап на процедурата ще са допустими разходите за външна помощ и консултантски услуги, свързани с подготовката на документите и кандидатстването по програмата.