България отива на шести предсрочни парламентарни избори за по-малко от 4 години, а това възпрепятства конструктивния дебат и ратификацията на една важна конвенция, изготвена от Международната организация по труда (МОТ) и приета от 44 държави по цял свят.
Става въпрос за Конвенция 190, която е фундаментална в света на трудовото първо, тъй като с нея се урежда въпросът за премахване на насилието и тормоза на работното място. България не е ратифицирала тази конвенция, както и европейската директива за минималните работни заплати, въпреки че срокът за това изтича до 15 ноември т.г. Причината отново се корен в липсата на редовно правителство и политическата нестабилност у нас. Въпросът за минималната заплата и не спазените срокове, заради които страната ни подлежи на санкции от страна на ЕК, беше поставен по време на Международна конференция, организирана в централата на КНСБ. В нея участваха представители на 23 държави и 35 синдиката от Европа и Азия.
"България има задължение да отговори, защо директивата не е транспонирана и ще последва процедура срещу нарушителя – предупреди по време на форума в София Изабел Шьоман, зам.-генерален секретар на Европейската конфедерация на профсъюзите. – Това е законовият начин да придвижим напред процеса по ратифициране и да накараме държавите членки да я приемат. Въпросът не е в това дали държавите членки ще поискат или не да транспонират директивата, това е тяхно задължение. Никой не е над закона. И това е много важно, защото директивата защитава правата на трудещите се и ги поставя при равни условия навсякъде, където те са избрали да се трудят."
Най-важен в целия този процес е диалогът между трите партньора – синдикати, работодатели и правителство – изтъкна служебният министър на труда Ивайло Иванов и поясни, че "За всяка директива на ЕК, и конкретно за тази, България е заплашена да ѝ бъдат наложени съответни санкции. До края на календарната година директивата трябва да бъде приета":
"Но понеже се създава усещането, че транспонирането на директивата води автоматично до увеличение на минималната работна заплата, трябва да подчертая, че не говорим за това. Минималната заплата ще приеме правителството такава, каквато сме я определили. В момента върви процедурата по съгласуване. Но не това е целта, целта е следващата година и оттук нататък, когато се направи дългосрочна мярка, това да става по правилата, които са разписани в Директивата. Синдикатите предлагат повишаване на осигуровките върху максималния осигурителен доход, а не на всички доходи. Хората, върху колкото получават, върху толкова трябва да се осигуряват, а не да укриват доходите. Има си ясни правила. Ще разгледаме всички възможности и едва тогава ще мога да кажа дали правителството ще гледа въпроса за увеличение на максималния осигурителен доход."
Данъчната система в България, базирана на плоския данък не позволява да се финансират разходите на социалните системи, на образованието, на здравеопазването и на тези, на които правителството плаща - като държавните служители, работещите в културата, социалните грижи и всички други системи, посочи президентът на КНСБ Пламен Димитров. Решение на проблема той вижда в увеличението на данъка върху максималния осигурителен доход.
"Важно е тази тема да се коментира сега, когато партиите отиват на избори. След това никой не ги пита повече, затова настояваме сега да дадат отговор на въпроса за данъците върху доходите. Ние гледаме с хоризонт напред 20 години - до 2045г., и предлагаме увеличение на вноските с по 1% през година за фонд Пенсии в Държавно обществено осигуряване и 1% към втория стълб - капиталовите схеми. Защото няма как с 5% вноска, накрая да искаме да получаваме някаква смислена пенсия. Виждаме, че сега числата са доста ниски. Ние виждаме, че от данъци, бюджетът много трудно ще може да компенсира нарастващата дупка заради прекомерни разходи, в това число и за НОИ."
Според синдиката увеличение на данъчните ставките трябва да има, за да се попълни, а не съкращава и бюджетът на ДОО за 2025г. И това, според синдикалистите, не е въпрос на политически избор – тук няма интереси на лявото и дясното, а става въпрос за сметки и прагматични решения, които сочат, че увеличението на данъците е неизбежно. Но изборът, как да стане това, е в ръцете на политиците в следващия парламент и правителството.
