Сценариите за ускорено извеждане на въглищните централи до 2030 г. не произтичат от поети от българската страна и съгласувани със социалните партньори ангажименти, поради което те са изцяло неприемливи за нас. Това се посочва в становище на Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) по доклад на Комисията за енергиен преход (КЕП) и Пътна карта за климатична неутралност, които ще бъдат представени на заседание на комисията на 4 септември 2023 г.

В становището се казва, че сценарият с бързо спиране на въглищни мощности е неприемлив, съдържа високи рискове за сигурността на доставките, по-високи разходи и висока социална цена.

От синдиката изразяват принципна подкрепа за направения извод за полезността на модела и задълбочеността на прогнозите при разработване на сценариите за постепенно извеждане от експлоатация на въглищните централи до 2038 г. и подхода, изложен в проекта на „Пътна карта за неутралност по отношение на климата“, според който през 2026 г. страната ни ще има „разполагаеми маневрени и базови мощности на въглища (3000 МВт)“, към 2030 г. – 2000 МВт и към 2035 г. – 1000 МВт.

Считаме, че тези цели отразяват договореностите с Европейската комисия (ЕК) по Интегрирания план в областта на енергетиката и климата, за което КНСБ нееднократно е настоявала, се посочва в становището. От синдикалната организация изразяват подкрепа на оценката за изграждане на нови базови ядрени мощности след намаляване на производството от въглищни блокове. Този подход подчертава стремежа за запазване на изградената национална инфраструктура и компетентност, се посочва в становището на КНСБ.

От синдиката настояват, че подкрепят подхода, изложен в проекта на „Пътна карта за неутралност по отношение на климата“, но се отнасят критично към редица аспекти на доклада. Според синдикатите се подценяват възможностите за икономически ръст и се подценяват възможните кризи, налагащи осигуряване на национално енергийно производство. Изразяват се резерви по оптимистичните допускания за скоростта при навлизане на нови технологии и иновативни решения за системни услуги. 

От КНСБ са на мнение, че "при внимателен прочит на доклада може да се види, че в голямата си част се разчита на бъдещи технологии или на бъдещо подобряване на сегашните характеристики на технологии за съхранение на енергия и балансиране. Този подход е рисков, както поради ограничения финансов ресурс за бързото им развитие, така и поради установените проблеми във веригите на доставки от трети страни. Считаме, че оценките за успешна комбинация на нови ВЕИ с нови технологии за съхранение и балансиране следва да се основават само на доказани, ефективни и на конкурентни цени технологии", заявяват от КНСБ.

От КНСБ смятат, че плановете за ускорено въвеждане на ВЕИ прехвърлят нови, значителни тежести към крайните потребители, като ги задължава да въвеждат нови системи за управление, контрол на товарите и участие на кратковременни пазари.

Относно възможността за компенсиране на въглища с природен газ, КНСБ са на мнение, че не се отчитат общите рискове при заместване на национален енергиен ресурс с вносен, който е доказано неустойчив във времето. Осигуряване на доставките на електрическа енергия у нас в периоди на недостатъчна национална генерация отново ще бъдат покривани основно от централи, работещи на природен газ, но в чужбина. Това също е неустойчив модел за сигурна доставка на електрическа енергия, както се изисква, съгласно закона за енергетиката, се посочва в становището.

Сценарият с плавно ограничаване на производството на електрическа енергия от въглища следва да се изведе като водещ в енергийната политика на страната, се посочва в позицията на КНСБ. Дават се и следните препоръки: да се осигури наличен на резервиращи капацитети на въглища в целия период до 2038 г., да се планира процесът на напускане на въгледобивните участъци по начин, който не допуска отрицателно екологично въздействие; да се обвързва процесът на намаляване на производствените дейности с процесите на нови индустриални дейности и изпреварващо създаване на алтернативна заетост.