Правителството реши да свали тавана на приходите на производителите на ток. Което означава, че сумите над този таван ще се прибират от държавата и ще отидат във фонд “Сигурност на електроенергийната система”.

За тази промяна, която бе разработена от Министерството на енергетиката и внесена в правителството без обществено обсъждане и дискусия със засегнатите страни, “24 часа” писа в броя си от 29 август.

Таванът на пазарните приходи на АЕЦ “Козлодуй” е 150 лв. за мегаватчас цена на електроенергията. Досега беше 180 лв.

За тецовете на въглища тази стойност е 300 лв., увеличена с месечната цена на квотите въглероден двуокис умножена с коефициент 1,32. За производителите на електрическа енергия от въглища с добавено гориво от биомаса прагът е 300 лв., увеличен с умножената по 0,9 средномесечна цена на тон емисионни квоти. Досега таванът беше 350 лв.

“Национална електрическа компания” като производител на електрическа енергия от ВЕЦ ще изчислява своя таван на пазарните приходи при 200 лв. за един мегаватчас. Досега нямаше определен таван за вецовете на НЕК, те минаваха в графата ВЕИ.

Производителите на електрическа енергия от ВЕИ без договор за компенсиране с премии ще определят своя таван на пазарните приходи при 300 лв./мвтч. Досега беше 350 лв.

Над тези тавани производителите дължат вноски във фонд “Сигурност на електроенергийната система”. Чрез тях се осигурява финансов ресурс за справяне с последиците от високите цени на енергията, се казва в правителственото прессъобщение.

На въпрос на “24 часа” защо се сваля таванът и се изземват повече пари от енергетиката, ресорният министър Румен Радев обясни, че трябва да бъде изпълнен Законът за държавния бюджет, приет от парламента. Според него се изисквало да има такъв механизъм, който да действа от 1 юли до 31 декември.

Предвидено е и къде отиват събраните средства - за компенсации за бизнеса и за битовите потребители.

Голямото притеснение на Министерството на енергетиката, а и на КЕВР е, че от 1 януари според проекта за промени в Закона за енергетиката НЕК няма да е вече обществен доставчик, тоест няма да прави микса от електроенергия за домакинствата. Електроснабдителните дружества на “Електрохолд”, ЕВН и “Енерго-Про” ще купуват тока за битовите потребители от свободния пазар, а разликата с цената за домакинствата, определена от КЕВР, ще се покрива от фонда. Неофициално експерти от ведомството на Радев коментират, че трябват средства за капитализацията на фонда при очакваната пълна либерализация на пазара на ток.

Министърът припомни, че докато е бил от страната на работодателите (зам.-председател на АИКБ - б.а.), при определяне за първи път на тавана на приходите на 11 януари т. г. бизнесът е реагирал, че стойностите са силно завишени.

По повод притесненията на сектора, който произвежда електроенергия от ВЕИ, Радев коментира, че повечето от тях са с договори за премии и няма договори за разлика.

“Договорите за разлика предполагаха при една висока цена на тока разликата над нея да се връща към страната, с която ВЕИ производителят има договор за разлика. И обратното - ще бъде подпомаган, когато цената е под тази”, обясни министърът. Той смята, че за дълъг период от време обществото сериозно е надплатило на сектора. Сметката показвала, че при прилагането на предишния праг от 350 лв. почти нямало приходи от ВЕИ производители във фонда за сигурност. Високи били нивата и за останалите производители - АЕЦ и ВЕЦ, каза Радев.

А обществено обсъждане не било проведено, тъй като и при първото определяне на таваните нямало такова, а само двустранни разговори, Министърът увери още, че кабинетът определил новите нива след внимателен и експертен анализ, така че не само да няма ощетени, но и по никакъв начин да не се компрометират инвестиционни намерения.

“Това важи както за държавните АЕЦ и ВЕЦ в структурите на НЕК, така и за всички останали производители”, заяви той.

Само преди два дни пред “24 часа” Никола Газдов, председател наАсоциацията за производство, съхранение и търговия с електроенергия, заяви, че промяната на действащи регулации (сваляне на таваните - б.р.) непрозрачно и без обществено обсъждане е много лош сигнал към инвеститорите.

Един път държавата приканва инвеститорите да вложат парите си в България и едновременно ги прогонва с приемане на непоследователни решения, каза Газдов. “Можем много да загубим, ако институциите възродят практиката за промени на тъмно и без обсъждане със заинтересованите”, смята той.

Облагането над определен таван на приходите - 180 евро, или 350 лв. за мегаватчас, бе заложено в европейски регламент като временна мярка, чието действие обаче изтече на 30 юни 2023 г. У нас режимът на облагане бе удължен до декември 2023 г.