Някои страни са въвели 4-дневна работна седмица, други позволяват гъвкави модели - изцяло или частично работа от вкъщи. Във Франция работната седмица е 35 часа, а в САЩ работят с 300 часа на година повече от французите, разказва "Дойче веле".

Чили обяви наскоро планове за намаляване на работното време. Поетапно гражданите ще започнат да се трудят по 40 часа на седмица, което ще замени сегашната 45-часова работна седмица. Така заедно с Еквадор страната ще има най-кратката работна седмица в Латинска Америка. Официалното работно време е най-дълго тъкмо в този регион. Всяка седмица хората в Аржентина, Мексико, Перу и Панама се трудят по 48 часа, а в Бразилия работната седмица продължава 44 часа.

Законите и действителността

Повечето страни са въвели регламентирано работно време. То защитава трудещите се от принудата да полагат прекалено много извънреден труд. Но в действителност хората често са принуждавани да работят много повече от предвиденото в закона.

В Япония дори си имат конкретен термин за работещите прекомерно - "кароши" в буквален превод означава нещо като "смърт от преумора". В страната е въведена 40-часова работна седмица. Злоупотребите обаче са толкова разпространени, че през 2018 г. правителството бе принудено да приеме закон, ограничаващ извънредния труд до около 30 часа месечно. А проучване от миналата година установи, че 37% от 18 000 фирми в страната все още изискват от работниците си да полагат средно по 80 неплатени часа месечно извънреден труд.

В САЩ от служителите се очаква да полагат по няколко часа извънреден труд седмично - особено в правораздаването, финансите и технологиите. В технологичния бранш не са редки случаите на заспиващи по бюрата си служители. Много адвокати пък се трудят по 60 и повече часа на седмица, за да изпълнят очакванията на своя работодател. Според Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) американските служители работят средно по 1791 часа годишно. Това е с 442 часа повече от германските и с 301 часа над работното време на французите.

Южна Корея планираше да увеличи максималното работно време до 69 часа тази година. Причината бе оплакването от компаниите, че настоящите 52 часа не са достатъчни за спазване на крайните срокове. Но по-млади работници организираха масови протести срещу тези намерения, което принуди правителството да преразгледа решението си.

Франция въведе през 2000 година 35-часова работна седмица - официално за подобряване на баланса между професионалния и личния живот, но всъщност бе опит за намаляване на безработицата. Тогава тя бе достигнала до рекордните 12.5 процента.

Като цяло в развитите страни официалната работна седмица обикновено е по-кратка, а отпуските - по-дълги. Подобряването на трудовите практики започва през XIX век и се разширява масово след Втората световна война. Днес едва 15% от работниците в ЕС работят повече от 48 часа седмично, докато в Китай и Южна Корея това се случва на 40 процента, а в Чили - на повече от половината трудещи се.

Труд и удовлетворение

Една от страните - членки на ОИСР, с най-кратка работна седмица е Дания. Същевременно тя се нарежда и сред най-щастливите държави в света. В Италия пък, пак според международната организация, хората се радват на най-добрия баланс между професионалния и личния живот.

Друг важен фактор, водещ до удовлетворение на работещите, са техните доходи. Реалната заплата на средната класа и работниците в САЩ и Великобритания се намира в застой или дори спада приблизително от около 1980 г. насам. Тогава монетаристката, наричана още неолиберална, политика започва да се налага в англосаксонските икономики.

Същевременно държави като Белгия експериментират с четиридневна работна седмица. Страната позволява на служителите да избират дали да работят един и същ брой часове в рамките на четири или на пет дни.

Във Великобритания десетки компании се включиха в проучване на ефекта от четиридневната работна седмица върху производителността. След това почти всички фирми продължиха да прилагат по-облекчения модел. Швеция и Исландия също проведоха подобни експерименти. А Испания предлага да субсидира заплащането в компаниите, желаещи да въведат четиридневна работна седмица.

Работата след пандемията

Пандемията направи възможно десетки милиони служители да се трудят от своя дом. Много компании все още позволяват изцяло дистанционна или хибридна работа - и от офиса, и от вкъщи. Според консултантската компания "Маккинзи" около 20% от служителите в развитите икономики биха могли да продължат да работят от вкъщи дългосрочно между 3 и 5 дни в седмицата, без това да се отрази на тяхната производителност.

Въпреки плашещите заглавия за замяната на стотици милиони работни места от изкуствения интелект (ИИ) много привърженици на тези технологии засега гледат на платформите за генеративен ИИ, например ChatGPT, като на помощни средства на работното място. Мнозина смятат, че ще минат десетилетия, преди човекът да може изцяло да бъде заменен.