Минимални разлики в състава на четири еднакви продукта (масло "Президент", шоколад "Милка", бонбони "Линд" и риба тон в зехтин "Рио маре"), които се продават в България и в Западна Европа, са открили изследователи.

Днес беше представен доклад на Комисията за защита на потребителите (КЗП) със сравнителен анализ от проведените по единна методология тестове и изследвания на храни и напитки, купени от Гърция, Португалия, Унгария, Испания, Германия, и на аналозите им от търговската мрежа в България.

По думите на председателя на КЗП Димитър Маргаритов разликите в качеството са пренебрежимо малки и това не може да бъде наречено двоен стандарт, тъй като българите не консумират нито по-опасни храни, нито с по-лош състав. "Няма двоен стандарт на храни и напитки по оста изток - запад", обобщи Маргаритов.

Резултатите бяха представени от д-р Сергей Иванов, анализирал резултатите по проекта "Комплекс от мерки за установяване на нелоялни търговски практики в България" на КЗП, финансиран в съотношение 50:50 от Програмата на Европейския съюз за потребителите (2014-2020) и Министерството на икономиката. Проектът е на стойност 169 хиляди евро, а изследванията на храните е извършила русенска лаборатория.

Сравнени са 11 продукта от шест групи (макаронени, шоколадови изделия, млечни продукти, консерви, зехтин и спиртни напитки). Сравнявани са етикетите и е извършено лабораторно изследване по показателите: мазнини, наситени мазнини, протеини, въглехидрати, захари, хлориди (сол), енергийност.

При бонбоните "Линд" в България са открити с 15% повече протеини, което по думите на д-р Иванов би могло да се дължи на наличие на повече сухо мляко и по-малко какао. В шоколада "Милка" има намалено съдържание на протеини. При масло "Президент" на българския пазар има с 20% по-малко протеини, но с 200% повече въглехидрати. "В грамове обаче разликата е минимална - вместо 0.65 са 2.05. Тоест като процент е много, но като стойност - не", обясни Иванов.

При консервите риба тон на "Рио маре" има с 20% по-малко сол в сравнение със същия продукт в Западна Европа. Сериозна разлика има и при консервите грах и царевица на "Бондюел", продавани в България. При граха наситените мазнини са с около 60% по-малко (от 0.37 на 0.18 гр.), протеините са по-малко, а захарите - много повече - с около 50%. Това обаче е отбелязано в етикета, посочиха от КЗП. При царевицата в България въглехидратите са с около 90% повече, протеините - с около 40% по-малко. И все пак в грамове разликите не са съществени, а и всичко е описано в етикета, отбеляза Иванов. Той добави, че има разлика при сортовете грах, както и при географския район, в който е израсъл, и препоръчва на етикетите да се отбелязват държавата на произход на растенията, държавата на производство и сортът на растителния вид.

При трите изследвани вида алкохол (водка "Абсолют", уиски "Джони Уокър" и джин "Бифийтър") няма разлика.