Адаптирането към бързо влошаващото се въздействие на изменението на климата ще изисква не само повече пари за по-устойчива инфраструктура, посеви и други системи, но и много по-бързо намаляване на парниковите емисиите, водещи до повишаване на температурата на планетата, заяви ръководителят на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева.

"Колкото повече намалявате вредните емисии, толкова по-малко драматично ще бъде положението в света", каза Георгиева в интервю за фондация Thomson Reuters по време на срещата на върха на ООН за климата - COP26 в Глазгоу, цитирана от БНР.

Нарастващите загуби на земя и доходи ще стимулират растяща миграция, предупреди тя, тъй като "хората се опитват да стигнат до места, където могат да имат повече сигурност".

"Климатичните бежанци вече са част от потока от хора, движещи се извън Африка - и броят им се увеличава", каза тя.

Според нея досегашните глобални обещания за намаляване на емисиите възлизат на между една трета и две трети от необходимото, за да се задържи затоплянето на планетата с под 2 градуса по Целзий, което е по-малко амбициозната цел на Парижкото споразумение за изменението на климата от 2015 г.

Това води до бързо нарастващи разходи за адаптиране към екстремни метеорологични условия и повишаване на морското равнище, като Програмата на ООН за околната среда изчислява, че до 2030 г. ще са необходими 140-300 милиарда долара годишно за развиващите се страни, за да се справят с негативните климатични въздействия.

Най-малко 30-50 милиарда долара от тях са необходими само за Африка на юг от Сахара, според оценките на МВФ, отбеляза Георгиева.

Промяната на курса ще изисква глобални финансови промени за стимулиране на намаляването на парниковите емисии, каза шефът на МВФ и допълни, че са необходими и големи частни инвестиции в подкрепа на чистата енергия, укрепването на климатичната устойчивост и други необходими промени.

Миналата година инвестициите, свързани с климата, нараснаха в световен план с 50 процента, но все още съставляват само четвърт от един процент от общите инвестиционни фондове от 49 трилиона долара, отбеляза г-жа Георгиева.

Приемането на по-добри стандарти в обявяването на рисковете за финансовата стабилност, свързани с климата, ще бъде от ключово значение, каза Кристалина Георгиева и допълни, че МВФ работи по въпроса заедно с други институции, като Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Тя призова всички страни да действат възможно най-бързо за справяне с климатичните заплахи и да увеличат усилията за намаляване на емисиите.

"Богатите държави трябва да направят повече, нововъзникващите пазари трябва да направят повече, на бедните страни трябва да се помогне да направят повече", заяви Кристалина Георгиева.

"Ако не поемем отговорност за нашата собствена съдба през това десетилетие, няма значение колко са хубави плановете ни за 2050 г., защото те няма да се осъществят", предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд.