Отиващата си 2022 г. ще се запомни с дъното, което удариха лихвите по ипотечните кредити и с пика в цените на жилищните имоти. Вече има първи признаци, че през следващата ще има промяна на курса в цената на заемите.
В рамките на 2023 г. банките ще започнат да вдигат лихвите по ипотечните заеми като същевременно ще ограничат и процента финансиране. Очаква се хората с по-ниски доказуеми доходи да получават по-трудно или по-скъпи заеми.
Апетитът на банките да финансират жилища в строеж или предприемачи с малка история на пазара също ще намалее. Това прогнозират кредитни консултанти в очакването на тежка зима, рецесия в Европа и повишени вече основни лихви от страната на Европейската централна банка.
Лихвите по ипотечните заеми намаляват за 13-а година като пикът им по размер е 2009 г., когато се усети ефектът от световната финансова криза. Тогава те са на ниво от 10.5% средно при 2.38% в момента за тези в лева. А потребители с по-високи доходи и добра кредитна история се финансират и при 2.1-2.2%, докато при хората на другия полюс лихвата и сега достига 4%, обясни Петър Илиев, оперативен директор на кредитния консултант "Кредитланд" (CreditLand) по време на уебинар.
Цитира статистиката на БНБ, според която действащите договори за жилищни кредити са за общо 15.8 млрд. лв., а средният остатък за плащане по тях е 85 хил. лв. като в момента се теглят доста големи заеми заради поскъпването на имотите - по 200-300 хил. лв., допълва експертът.
Голямата конкуренция също допринася за ниските лихви с 16 играча на ипотечния пазар при двойно по-малко за доста по-голямата като население Румъния, например. Освен това отпадането на таксите при предсрочно погасяване на заеми след първата година прави банките още по-внимателни какви условия предлагат на клиентите, за да не ги накарат да рефинансират заемите след 12 месеца при по-добри условия.
Въпреки това през октомври и ноември вече е налице лек ръст на лихвите - с 0.15-0.20% по новоотпуснати заеми, обясни Илиев. Това се отнася за същия профил клиенти, който през предходните месеци е получавал по-ниски нива. "Банките се готвят за влошаване на кредитния портфейл, да се надяваме, че няма да има ръст на безработицата, защото тя пряко влияе върху обслужваните кредити", коментира той.
Анализира, че през последните години се запазва стабилно съотношението между кредити и депозити. Към 30 септември има 113 млрд. лв. под формата на депозити и сметки при 77 млрд. лв. раздадени кредити.
"Въпреки кредитния бум депозитите растат и поне засега банките са свръхликвидни и нямат съществен интерес да увеличават лихвите по депозитите", коментира Илиев. Допълни, че за разлика от предната криза, когато част от ресурса е идвал от Европа, сега банките се финансират предимно от местния пазар, тъй като хората предпочитат да си държат в тях парите.
Експертите на кредитния консултант коментират, че за разлика от лятото вече не са актуални офертите за заеми с фиксирана лихва до 10 г., а срокът е свит на максимум 5 г., въпреки че лихвата по тези заеми е по-висока от тази при отпуснати с плаваща.
Досега никой не се ангажира с мнение кога и как ще се променят лихвите по кредитите в България. Илиев обаче отбелязва, че банките вече затягат коланите в очакване на по-кризисна година, нарастване на разходите на домакинствата и постепенно увеличаване на лихвите. Накратко - готвят се за проблеми.
Индикация за това е, че финансовите институции започват постепенно да увеличават изискването за самоучастие в покупките на имоти, за достатъчност на доходите, особено сред хората с по-ниски доказуеми приходи. Прогнозата му е, че банките постепенно ще спрат да финансират 85-90% от пазарната оценка на имотите и ще намалят финансирането до 80% в големите градове, а в селата и за ваканционните имоти се очаква процентът да падне до 70-75.
По-резервирано се очаква финансовите институции да се отнасят и към кредитирането на имоти в груб строеж, което ще засегне и предприемачите, които имат само 1-2 построени сгради. Това вече се е случвало при проявлението в България на предната криза глобална криза - през 2009 г.
До края на 2023 г. прогнозата на кредитния съветник е лихвите от 2.5% средно в момента да достигнат до 4-4.5%, каквито са нивата вече в Румъния, Чехия и Полша.
Паралелно с това се очаква и лихвите по депозитите да нараснат до около 2% в края на следващата година.
Вноската по кредита и колко години ще се плаща, не е единственият разход, който трябва да се има предвид при кандидатстване за ипотечен заем, коментира Милена Витанова от "Кредитланд". Казва, че много хора са искрено учудени, че самата сделка като нотариални такси, данъци, процент за брокера и пр. при по-скъпи имоти могат да достигнат до 30 хил. лв.
Напомня, че ако взелите вече заем нямат спестявания, трябва да започнат да спестяват, за да натрупат "буферни" суми, с които могат да покрият 6-месечните си разходи в случай на загуба на работа, здравословен проблем и пр. Посочва и че банките са склонни да предоговарят вече взети заеми, защото не искат да стават собственици на финансираните имоти. Съветва потребителите на ипотечни заеми да започват такива разговори преди да изпаднат в невъзможност да ги обслужват.
Коментира, че консервативният, но и разумен подход е вноската по заема да не надхвърля 30-35% от месечния доход на домакинството. Напомня, че е имало случаи и на много либерални банки, които в добри времена са допускали този процент да достигне 70-75% при високи доходи, но това не се смята за здравословно съотношение.
Допълва, че конкуренцията между банките за отпускане на заеми, е довела до това да отпадне задължителната в миналото застраховка "Живот", придружавала всеки жилищен кредит. Съветва теглещите такива дългогодишни заеми сами да я правят, за да не поставят близките си в тежка ситуация, ако се стигне до неблагоприятно развитие.
