Моделите на Министерството на финансите показват, че България ще покрие критерия за ценова стабилност (инфлацията) до края на годината. Последните данни за инфлацията потвърждават тенденцията за спад, но понижението още не е достатъчно. Това каза заместник-министърът на финансите Методи Методиев по време на конференцията "Въвеждане на еврото - рискове и предизвикателства. Опитът на Хърватия".

Методиев потвърди, че България може да поиска извънреден конвергентен доклад веднага щом е покрила всички номинални критерии за членство в еврозоната. Инфлацията към този момент е единственият от критериите, които страната не покрива.

Има всички предпоставки Законът за въвеждане на еврото да бъде разгледан и гласуван от Народното събрание до края на лятото, каза още Методиев. Законът, който се подготвя през последната година и половина и за чиято подготовка е черпен опит от Хърватия, е част от националното законодателство и като такъв не е обект на оценка от страна на Европейската комисия в редовния конвергентен доклад, уточни зам.-министърът. Законът за Българската народна банка обаче е част от този процес и Методиев изрази увереност, че докладът за България ще даде положително становище за съответствието на законодателството ни.

Форумът е подготвен съвместно от Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Българо-хърватския бизнес клуб и в сътроудничество с ръководителя на Службата по търговско-икономическите въпроси на България в Загреб Мирела Тасева.

Заради опита си с валутния борд България ще е сред най-дисциплинираните страни членки на еврозоната, от което членство ще произтекат допълнителни ползи за страната, каза председателят на БТПП Цветан Симеонов.

Анализите и проучванията на БТПП сочат, че повечето от страните приемат еврото успешно и не отчитат съществено покачване на инфлацията, каза още Симеонов. Той припомни случилото се при страните от втората вълна на разширяване на Икономическия и паричен съюз (ИПС), с Австрия, Ирландия и др. страни, при които има отчетен ръст на потребителските цени в годината преди фактическото членство, спадът им в годината на присъединяване и по-висока инфлация в годината след членството им в еврозоната.

От това произтича заключението за България, че анализите трябва да бъдат прецизни, макар въвеждането на еврото да не е сред най-важните фактори за по-висока инфлация. 

Заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов увери, че потребителите, техните права и гарантирането им с присъединяването на България в еврозоната е приоритет за администрацията. В проекта на Закона за въвеждане на еврото, посочи Павлов, има разпоредби в тази посока, които са напълно задължителни за прилагане в преходния период по въвеждане на еврото в страната. Става дума за указания период за двойно обозначаване на цените в лева и в евро. По линия на защитата на потребителите, зам.-министърът отбеляза, че се предвижда кампания за проверка на цените в периода на въвеждане на еврото и в периода след това.

Критично важна стъпка е комуникационната стратегия и план за действие, който следва да е взел под внимание всички възможни рискове и предизвикателства около процеса за присъединяване към еврозоната, каза на свой ред Йорданка Чобанова, ръководителка на представителството на ЕК в България. Тя обърна внимание и на дезинформационната, по думите й, кампания срещу еврото в България през последните години.

Чобанова припомни, че сред обществото витаят много страхове, повечето от които - неоснователни и които могат да бъдат преодолени. Тези страхове трябва да се опознаят и да се разберат причините за тях. Фактите и данните не са достатъчни за противодействие на тревогите и неверните твърдения, изтъкна ръководителката на представителството н ЕК у нас.