Предвид несигурната среда, икономическата политика е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки че възстановяването от предизвиканата от пандемията криза се установи трайно, войната в Украйна се очаква да има сериозно икономическо въздействие, включително чрез забавяне на растежа и ускоряване на инфлацията. Това гласи едно от заключенията на мисията на МВФ в България, която приключва днес. Окончателният доклад от нея ще бъде изготвен към края на юни, обяви ръководителят на мисията Жан-Франсоа Дофан.

Сред препоръките на фонда е да отпаднат антикризисните мерки за бизнеса и хората, въведени заради COVID-19 и реформа на плоския данък върху доходите на физическите лица.

Оценката й е, че икономическите последици от войната ще се материализират предимно чрез по-високи цени на суровините, по-ниско търсене от страна на търговските партньори и въздействие на несигурността върху инвестициите, като едновременно с това трябва да се подкрепят и бежанците. Посочва се, че сериозна уязвимост има по линия на високата енергийна зависимост от Русия. В същото време се подчертава, че предвид бързото развитие на събитията, е трудно да се предвиди мащабът на въздействието на войната.

Прогнозата на фонда е, че растежът на икономиката ще е около 3%, а инфлацията ще е двуцифрена. Министерството на финансите вече ревизира прогнозата си и намали наполовина очакването си за икономическия ръст до 2.6%.

"Рисковете биха могли да влошат перспективите поради по-силни странични ефекти от войната в Украйна, повторно засилване на заболяемостта от COVID, продължителни прекъсвания на веригите за доставки и по-бързо от очакваното затягане на глобалните финансови условия", посочва мисията на фонда.

В доклада й се препоръчва, фискалната политика да продължи да предоставя адекватна здравна и икономическа подкрепа, да адресира нуждите, произтичащи от войната, и да отчита неизвестността, като същевременно се стреми да избягва проинфлационен натиск.

Напомня се, че предвид присъединяването на България към еврозоната, което засега е планирано за 2024 г., политиките, които подпомагат сближаването на доходите с другите в ЕС, придобиват още по-голяма важност. Планът за възстановяване и устойчивост, подкрепен от европейски фондове, има решаваща роля в тези области, посочва фондът.

Подкрепяме  съсредоточаването на усилия на властите върху подобряването на управлението и борбата с корупцията.

България последна предаде на Еврокомисията си плана за възстановяване (само Нидерландия все още не дала такъв документ на Брюксел - бел. а.) като той бе одобрен едва преди няколко дни.

Още при преговорите за съставяне на коалиция бе решено, че заради забавянето бюджетът, който влезе в сила от 1 април, ще бъде актуализиран през юли, като в него ще намерят място и политиките, които партиите в коалицията ще доуточняват дотогава. Ефектът от инвазията на Русия в Украйна и ускоряващата се инфлация сами по себе си налагат такава ревизия. На свой ред мисията на МВФ отправя някои препоръки за тази актуализация.

Фискалната политика трябва да бъде гъвкава предвид голямата несигурност, но вече се очертават някои препоръчителни промени, които могат да се приемат с преразглеждането на бюджета в средата на годината, се посочва в доклада й.

"Ще бъде необходимо да се приложи гъвкав подход при планираното преразглеждане на бюджета в средата на годината, тъй като могат да се появят нови нужди и приоритети и да се материализират рискове. Това може да наложи промяна на приоритетите и евентуално разхлабване на фискална позиция в по-голяма степен от планираното към момента, което ще позволи и ниското ниво на публичния дълг", посочват експертите на фонда.

Според тях планираните вече с бюджета мащабни инвестиции може да се наложи да се направят поетапно, а номиналното замразяване на заплатите, заложено сега, да се преразгледа заради инфлацията. "Политиката на заплатите трябва да се основава на цялостен преглед на заплатите и заетостта в публичния сектор", посочват от фонда.

Според мисията актуализацията на бюджета трябва да отчете новите нужди, възникващи от войната в Украйна, например по отношение на продоволствената сигурност и предоставянето на решаваща подкрепа за бежанците. Освен това, за да се отчетат евентуални непредвидени разходи, актуализираният бюджет също ще трябва да увеличи резерва за непредвидени разходи.

След като мораториумът върху енергийните цени за домакинствата изигра своята роля фондът препоръчва сега подкрепата да се насочи към нуждаещите се от енергийна помощ, което според мисията освен по-справедливо ще насърчи и енергийната ефективност.

Фондът препоръчва спирането на мярката 60/40, защото вече не е необходима, а и заради недостигът на работна ръка. Кабинетът е предвидил засега нейното действие да остане до края на юни.

Мисията препоръчва да не се продължава с временни добавки към пенсиите, които бяха въведени след пандемията, а да се реформира пенсионната система. Такава заявка бе дадена при преговорите за съставяне на коалиция, но до момента няма ясен знак каква точно ще бъде реформата.

Желателно е в средносрочен план да се планира фискална консолидация, като тя трябва да бъде придружена от реформи както в приходната част, така и по отношение на управлението на разходите, смятат представителите на МВФ. Те допълват, че заради застаряването на населението и валутния борд България трябва да се придържа към фискална предпазливост и да има буфери заради несигурната външна среда.

В средносрочен план се препоръчва преглед на данъчната политика и повишаване на приходите. "Реформата на ниската плоска ставка на данъка върху доходите на физическите лица може да помогне за създаването на фискално пространство и за намаляване на неравенствата", се посочва в доклада.

Препоръчва се и по-ниската ставка на ДДС, въведена заради пандемията за някои стоки, да се премахне. Засега правителството планира намалената ставка да е валидна до края на тази година.

Напомня се, че ако се подобри управлението на публичните инвестиции, това ще освободи ресурси за поддръжка и развитие на инфраструктурата, ще помогне да се увеличи усвояването на външни средства и за намаляване на уязвимостта към корупция.

Мисията посочва, че банковият сектор в България е добре капитализиран, ликвиден и печеливш. Препоръчва надзорните органи да продължат да гарантират, че банките ще следят отблизо за възможно влошаване на качеството на активите и ще управляват проактивно необслужваните кредити, тъй като кредитните рискове могат да се повишат под въздействието на фактори като нарастващите цени на суровините, използвани от предприятията, увеличаващи се лихвени проценти, отложено въздействие на оттеглянето на подкрепата, оказвана във връзка с COVID-119, или поява на дисбаланси в жилищния пазар.

Фондът посочва и че подкрепя планираните инвестиции във възобновяемите енергийни източници предвид и високото количество въглеродни емисии, които произвежда България, като посочва, че е добре да бъдат ускорени.

След като цените на енергията спаднат, поддържането на стимули за пестене на енергия, инвестиции във възобновяеми източници и намаляване на ролята на въглищата чрез ценови механизми и фискални инструменти ще бъдат от съществено значение за подкрепа на прехода към зелена икономика, се посочва в доклада.