Печалбите на банките се преекспонират, след като те ги капитализират. Ако банките са свръхобложени, икономическият цикъл би се забавил, а те няма да могат да капитализират тези печалби и да изпълнят своите планове за развитие. За това предупреди Петя Димитрова, председател на Управителния съвет на Асоциацията на банките в България и главен изпълнителен директор на Пощенска банка, на конференцията „Финанси: Уравнения и решения”, организирана от Bulgaria ON AIR и Bloomberg TV Bulgaria.

Тя напомни, че банките в момента плащат 3-4 пъти по-високи данъци в сравнение с всички бизнеси в държавата. Те са обложени с 15% корпоративен данък от началото на годината и са единствените в Европа, които плащат такъв висок налог, освен повишените минимални задължителни резерви (МЗР). По думите ѝ свръхрегулацията на сектора съща води до огромни разходи. Тя направи сравнение и съобщи, че около 600 млн. лева струва на сектора поддържането на 12% задължителни минимални резерви в БНБ при 0% лихва, докато в еврозоната изискването е за само 1% МЗР, които се държат при 3,25% лихва.

Димитрова подчерта, че банките са стабилни и са в основата на икономическия цикъл за бизнес развитието. Те са силно регулирани и заради това, че сме в банковия съюз, което „струва капитал“, допълни тя и напомни, че банките вече инвестираха 500 млн. лева за процеса за въвеждане на еврото в България и от три години тече трансформиране на системата. Тя коментира, че разходите, които банките правят, означават капитализиране на финансовата стабилност.

Петя Димитрова отбеляза още, че през годините банките са инвестирали и в дигитализиране на процесите и това влияе върху бизнеса и държавата да се развиват в крак с тенденциите.

Според нея трябва да има дискусия как да се направи бюджетът с финансови параметри, които да доведат до развитие на държавата. Тя посочи, че приходите в хазната през септември са 2,7 млрд. лева, докато разходите – 5,4 млрд. лева, и това води до дисбаланс.

Подуправителят на БНБ доц. Петър Чобанов обясни, че политиката на централната банка е базирана на данните и „развиваме капацитет за прогноза на българската икономика“, откъдето идва решението за повишаване на нивата на минималните задължителни резерви за предпазване и поддържане на стабилността на икономиката с високи буфери за стабилност. Той посочи, че взетите мерки са ориентирани към кредитополучателите в някои сектори, където могат да възникват рискове.

„Паричните условия са базирани на фискалната политика и когато се намираме в инфлационна среда, допуснахме по-високи разходи, приходите не стигат, създава се инерция в разходите и дефицит от 3% трябва да бъде съхранен, и то устойчиво“, коментира проблемите с бюджетния недостиг Чобанов.