Заради несигурната бизнес среда и постоянно надвисналата опасност от нови административни забрани за извършване на стопанска дейност, много от кадрите в хотелите започват да се преориентират към други бизнеси или емиграция. Над 90 на сто (90.3%) от собственици и мениджъри на хотели и хотелски групи, участвалите в национално представително допитване на Българската асоциация на професионалистите в мениджмънта на хотели (BAHE) очакват сериозна липса на кадри в хотелите в близко бъдеще, а 9.7 на сто са на мнение, че няма да имат проблем с намирането на персонал.

Над 60 на сто от хотелиерите твърдят, че все пак ще успеят да запазят ключовите си служители. 25 на сто не са убедени, че ще се справят, а 12 на сто все още не могат да преценят.

69.5 на сто от хотелиерите очакват "вълна от фалити" до края на годината.

Отговорилите на анкетата хотелиери управляват леглова база от над 17 500 стаи, основно в категория четири звезди - 48 на сто, три звезди – 34.7 на сто, пет звезди - 12 на сто, като хотелите са градски, морски, спа и други от цялата страната.

На въпроса "Оптимист ли сте за перспективите пред Вашия бизнес през следващите 6 месеца?" само 29.3 на сто от анкетираните отговарят положително. Делът на песимистите е 54.9 на сто, а 15.9 на сто отговарят, че все още не могат да преценят.

Според собствениците и мениджърите на хотели, въпреки широко рекламираната подкрепа за бизнеса, настоящото правителство се проваля не само тук, но и в овладяването на пандемията, като цяло. Само 3,7 на сто от респондентите определят мерките за справянето с пандемията като "адекватни и навременни". 44 на сто смятат, че те са прекалено рестриктивни, докато 33 на сто са на мнение, че мерките са прекалено либерални и закъснели.

На въпроса, доколко правителствените програми (например - мярката "60/40"), успяват да компенсират спада в приходите, причинен от пандемията, 58,5 на сто от респондентите са категорични, че тези мерки не могат да компенсират този спад, а 39 на сто са на мнение, че те "горе-долу компенсират".

79.3 на сто от хотелския бизнес е на мнение, че правителствените мерки са "хаотични и неуспешни" и само 20.7 на сто от анкетираните ги определят като "отчасти успешни".

Само 14.6 на сто от попълнилите анкетата са доволни от работата на министъра на туризма Марияна Николова през изминалите месеци, докато 69.5 на сто отговарят, че по-скоро не са доволни, но 77 на сто от респондентите се обединяват около позицията, че браншът има нужда от отделно Министерство на туризма.

69.5 на сто от хотелския бизнес не очаква някакво подобрение на ситуацията след изборите

Адекватен маркетинг на дестинацията на международно, национално и регионално ниво е най-важното, което трябва да се случи в близките месеци, за да започне стабилизиране на хотелския бизнес според 26.8 на сто от анкетираните. За 19.5 на сто най-важното е отпадането тестването и карантината в генериращите за туризма ни пазари, за 12.2 на сто - отмяната на всички ограничения за работата на хотелите, за 12.2 на сто - нуждата от обединение на бранша, с по 8.5 на сто е делът на респондентите, за които най-важно е масовата ваксинация и редуцирането или опрощаването на данък "Сгради" и такса "Смет" за периодите, през които хотелите не са работили или са работили с намалени обеми.

На въпроса кога бизнесът ще се върне към предепидемичните си нива, болшинството от хотелиерите са по-скоро песимистично настроени - между 3 и 5 години (60 на сто). 26.5 на сто смятат, че това може да стане до две години, а около 10 на сто предвиждат, че възстановяването ще отнеме не по-малко от пет години.

В същото време Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) входира жалба във Върховния административен съд (ВАС) за нанесени щети заради заповедта на здравния министър Костадин Ангелов от 18 март, с която затвори спа центровете и заведенията в хотелите и другите места за настаняване, но без държавата да предложи каквито и да е компенсации на бизнеса, съобщиха от организацията.

В жалбата на БХРА се подчертава, че от началото на кризата, породена от пандемията на Ковид-19, единственият сектор от туристическата индустрия, който не е бил обезщетен от държавата за принудителното си спиране на работа и ограниченията, които са възпрепятствали дейността му, е хотелиерският.

За да не бъдат компенсирани със средства от държавата, хотелите оставаха формално отворени, въпреки че реално не можеха да извършват дейност, коментират от БХРА. От организацията посочват, че въпреки усилията на хотелиерите да обслужат своите клиенти с доставки на храна и напитки по стаите, това на практика не е било невъзможно, тъй като гостите закусват, обядват и вечерят в един и същи за всички посетители часови пояс, а за да бъдат обслужени качествено за всеки две стаи реално е трябвало да бъде осигурен по един сервитьор. Подобно количество персонал не е предвиден и при пълна заетост на хотелите, посочват от БХРА и допълват, че това, заедно със затворените спа центрове, е довело до понижаване на нивото на хотелските услуги, откази от резервации и преки загуби за бизнеса, които държавата не е компенсирала.