България, Литва и Гърция са изправени пред по-високи нива на трайна енергийна бедност. В България и Гърция повече от 10% от населението е трайно енергийно бедно според трите показателя, разгледани в проучването.

В края на август Съвместният изследователски център на ЕС (JRC) публикува нов подробен доклад за енергийната бедност – The persistence of energy poverty in the EU: Социално-икономически прозрения за дългосрочната енергийна бедност в ЕС. Той има амбицията да анализира продължителността и мащаба на енергийната бедност във времето и да идентифицира социално-икономическите и демографските фактори, които допринасят за нейното „хронифициране“.

Изследването подчертава значителния дял от населението на ЕС, което изпитва трайна енергийна бедност, и разкрива ясно изразени различия между държавите членки, като в някои държави (вкл. България) се наблюдават по-високи равнища на дълготрайна енергийна бедност, съобщават от Асоциация „Активни потребители“. Ето фактите, както и експертните мнения за борба с нея и ролята на енергийната ефективност.

Налице е подчертана необходимост от нюансирани политически интервенции, които могат да адресират както непосредствените, така и дългосрочните аспекти на енергийната бедност.

Въпреки че индивидуалните характеристики и характеристиките на домакинствата, като възраст и размер на домакинството, както и социално-икономическите ограничения, като равнище на доходите и непропорционални разходи за жилище, са критични фактори, които влияят върху вероятността дадено лице да изпита трайна енергийна бедност, променливите на макроравнище, включително цените на енергията, разходите за социална защита и средната енергийна интензивност на жилище, играят ключовата роля за оформянето на пейзажа на енергийната бедност в ЕС.

Засилена финансова подкрепа за уязвимите групи: Постоянният характер на енергийната бедност изисква по-ефективни финансови мерки, съобразени с подкрепата на групите в неравностойно положение. Пряката финансова помощ следва да бъде допълнена от инвестиции в енергийна ефективност, за да се намалят дългосрочните разходи за енергия за домакинствата. Данните сочат, че всяка допълнителна година, прекарана в бедност или с голяма тежест на жилищните разходи, значително увеличава риска от трайна енергийна бедност.

Подобряването на енергийната ефективност на сградите е една от най-ефективните стратегии за борба с енергийната бедност, която осигурява както пряка финансова подкрепа за саниране (напр. чрез Социалния климатичен фонд), така и ефективно консултиране, което да насочва домакинствата в процеса. Този многостепенен подход следва да обхваща националното, местното и индивидуалното равнище, за да се гарантира, че интервенциите са демократични, икономически ефективни и отговарят на уникалните нужди.

Интегриране на енергийната бедност в социалната политика: Постоянният риск от енергийна бедност следва да бъде интегриран в по-широките програми на социалната политика, за да се осигури всеобхватен отговор. Това включва съгласуване на усилията за намаляване на енергийната бедност с други инициативи за социална закрила, за да се преодолеят първопричините за бедността и социалното изключване.

Приобщаващ процес на изготвяне на политики: Принципите на процесуална справедливост и прозрачност изискват процесите на изготвяне на политики да бъдат открити, справедливи и приобщаващи – с активното участие на засегнатите лица и групи в процеса на вземане на решения, за да се гарантира, че политиките са широко представителни и не водят до неволна дискриминация или погрешно представяне на обществените нужди.

Стандартизация и дезагрегация на показателите в ЕС: Събирането на данни на равнище ЕС следва да бъде непрекъснато и допълнително стандартизирано и да отразява по-подробно действителните икономически реалности на домакинствата. За да се повиши ефективността и съпоставимостта на оценките на енергийната бедност, включването на показатели, основани на разходите, в усилията за събиране на данни е от решаващо значение, за да се даде възможност за последователно надлежно проследяване и по-информирани сравнения между държавите-членки.

Приемане на адаптирани показатели за енергийна бедност: Разнообразието на методите за оценка на енергийната бедност в държавите членки предполага, че един универсален показател може да не е подходящ. Поради това би могло да се насърчи разработването и приемането на съобразени с нуждите показатели, които отчитат регионалните различия в климата, строителните практики и социално-икономическите условия.

Насърчаване на устойчиви енергийни източници и приобщаване: Политиките следва да продължат да насърчават прехода към устойчиви енергийни източници, като гарантират, че чистата и възобновяемата енергия е на достъпна цена за всички. Този преход е необходим не само по екологични причини, но и за да се предотврати връщането на уязвимите домакинства към по-евтини, но и по-замърсяващи енергийни източници. Същевременно следва да се насърчава участието на домакинствата с ниски доходи в прехода чрез колективни схеми за инвестиране в зелена енергия (напр. енергийни общности).