Нови защитени зони одобри със свои заповеди министърът на околната среда и водите Манол Генов. С тях се разширява обхватът на “Натура 2000” по Директива 92/43/ЕИО. Новите зони обхващат Голяма Камчия, Черната могила, река Пясъчник, река Каялийка, река Блягорница, река Скът, река Блатница, Цибрица, Странджа, река Омуровска, река Камчия, река Мартинка, Стара река, Банска река, река Белица, Меричлерска река, Руй, река Съзлийка, река Луда Яна, Златаришка река, Долна Места, река Черкезица, река Чинардере, река Искър, река Овчарица, река Соколица, Голяма река, Каленска пещера, Божите мостове, Плана, река Палакария, Скрино, Дряновска река, Кършалево, Конявска планина, река Мечка, Въртопски дол, река Марица.

Те попадат в обхвата на подпомагането по интервенция „Плащания за земеделски земи в зони от “Натура 2000”. Промяната е включена в Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от “Натура 2000“, включена в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони на Република България за периода 2023 – 2027 година.

Проектът и мотивите към него са публикувани в Портала за обществени консултации на 17 януари от Министерството на земеделието и храните и са подложени на публично обсъждане до 17 февруари. Според доклада на агроведомството планинското земеделие го чака бляскаво бъдеще, но…

песимизмът вече налегна хората, работещи на терен.

Промените в нормативната уредба, регламентират изпълнението на интервенциите в областта на биологичното земеделие, околната среда и климата, хуманното отношение към животните, както и плащанията за земеделски земи в зони от “Натура 2000”.

Според мотивите, които изтъква агроведомството, с изменението се създава правна рамка за приложение на второто изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., като се уреждат възможностите за разширяване или намаляване на площите с поети и изпълнявани многогодишни ангажименти.

От Земеделското министерство обясняват, че в проекта за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план, се предоставя възможност по операция „Плащания за поддържане на биологично растениевъдство“, ангажиментът да бъде разширяван с площи, отговарящи на изискванията за одобрение на тази операция, до края на третата година. След този период, той може да бъде разширен с нови площи, но не повече от 30 на сто. Чрез новата наредба се създава възможност да се добавят площи, които са в система на контрол и са сертифицирани като биологични.

Целта е повишаване на интереса към интервенцията, като се дава възможност на земеделските стопани да получат подпомагане за повече площи, които обработват, съобщават от агроведомството.

С оглед опита от предходния програмен период и в съответствие с второто изменение на Стратегическия план, стопаните ще могат да намалят площта, с която са поели и изпълняват ангажимент с повече от 10 на сто. В този случай бенефициентът може да продължи изпълнението му със заявената за подпомагане площ, като трябва да възстанови получената финансова помощ за незаявените одобрени площи.

С проекта за изменение и допълнение на Наредба № 10 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, новите ангажименти от 2025 г. по операция „Ангажименти за предоставяне на услугата по опрашване чрез преместване и временно разполагане на пчелни семейства“ (подвижно пчеларство) от интервенция „Насърчаване на естественото опрашване“ и интервенцията „Опазване на местни породи (автохтонни), важни за селското стопанство“, са с продължителност от една година. По тази интервенция се посочват и

нови нива на годишните плащания за подадени заявления след 1 януари 2025 година.

Указани са условията за одобрението на нови площи, като същевременно се изменят текстовете по отношение на разписаните условия за разширяване на ангажиментите, с което се премахват част от ограниченията за разширяване.

В допълнение са разписани текстове по отношение намаляването на площи от изпълняваните многогодишни ангажименти, както и възстановяване на финансовото подпомагане, свързано с изключените от ангажимента площи.

Във връзка с новата, одобрена “Национална програма за профилактика, надзор, контрол и ликвидиране на болестите по животните, включително зоонозите – група от инфекциозни и паразитни болести, които се предават от животните на хората и обратно – в Република България за периода 2025 – 2027 г.”, е допълнено Приложение № 11 по отношение на дейността за „Намаляване употребата на антимикробни средства“ от интервенцията „Хуманно отношение към животните и антимикробна резистентност“.

С проекта за изменение на Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 2023 г. за условията и реда за прилагане на интервенцията „Плащания за земеделски земи в зони от Натура 2000”, се допълват зоните от “Натура 2000”, по които може да се предостави подпомагане при кандидатстване по интервенцията.

Оптимизмът на ръководителите на земеделското министерство обаче не се споделя от хората, работещи в сектора. Според много от тях,

ограниченията на “Натура 2000” ще превърнат и тези ниви в непроизводствени площи.

Според доста земеделци, които работят в планинските райони, те са поставени в безизходица, тъй като земите, които години наред са служили за отглеждане на картофи, например, сега ще попадат под екологични ограничения, а земеделската дейност в тези площи ще е практически невъзможна. Мнозина стопани все още плащат наеми за ниви, върху които реално не могат да извършват дейност.

В същото вземе от Министерството на земеделието са на мнение, че няма пропуски в процеса и че земеделците все още имат възможност да получават директни плащания за земите си.

Това било възможно обаче, само ако в миналото тези площи са били заявявани за подпомагане. В официална позиция министерството обяснява, че зоните с ограничения са определени въз основа на цифрови географски данни, предоставени от Министерството на околната среда и водите.

Преди дни в своя позиция екоминистерството преди пък обяви, че „от 2025 г. земеделските площи, които попадат в този ареал, могат да бъдат заявени и за тях да се получи подпомагане само по екосхемата за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура, но следва да са спазени забраните, произтичащи от екологичната оценка, и да не се извършват никакви дейности в обхвата на тези земеделски площи“.

Промяната е резултат от приемането на новия Стратегически план за развитието на земеделието.

„Земеделската дейност в тези площи не е забранена, при съобразяване на вида територия, начина на трайно ползване на земята и други изисквания, произтичащи от нормативни и административни актове, но тези земеделски дейности не могат да се подпомагат по интервенции на Стратегическия план. Тъй като част от земеделските имоти с наложено ограничение до момента са били подпомагани за определени дейности по дългосрочни договори (за наем например), то с последното изменение на Стратегическия план е предвидено земеделските стопани да имат възможност през настоящата стопанска година да ги заявяват като „непроизводствени площи“, за които да получат компенсаторни плащания“, обясниха от еко ведомството.

За земеделците в планинските райони обаче това решение не е достатъчно. Според тях ограниченията лишават хората от възможност да развиват стопанствата си, а компенсациите са крайно недостатъчни за покриване на разходите и загубите.