Какво се случва на пазара на имоти у нас? Последните данни сочат, че ръстът в цените е толкова висок, че ни нарежда на второ място сред 56 държави, изследвани в индекса на Knight Frank.
Това се случва на фона на сериозния темп на строителство в големите градове, както и на започналото леко повишение на лихвите по жилищните кредити.
В последните години обаче на преден план излиза тенденцията към ориентиране на голяма част от купувачите към новото строителство.
По-високото качество на строителството, по-доброто разпределение и изолация на жилищата, чистите и светли общи части, както и редицата удобства в имотите (наличието на мокри помещения, складове и килери, умните домове и други) са малка част от предимствата на новите пред по-старите имоти.
Затова не е изненада, че големите агенции продават все повече нови сгради, а повечето от тях вече строят собствени обекти, които предлагат на клиентите си.
Не бива да забравяме, че първите панелни сгради в столицата са строени през 1958-59 г., а по-масовото им навлизане започва в периода 1963-65 година. Или иначе казано, голяма част от тях днес са на поне 60-70 години, а по-новите – на около 50. Разбираема е тенденцията част от живеещите в панелни сгради да се насочват към покупката на по-нов имот в същия или съседен квартал.
Според водещите имотни агенции в страната, повишен интерес днес се отчита към покупката на имоти ново строителство в квартали, като Овча Купел, Младост и Люлин, в които има доста панелни сгради, както и в новоизграждащите се Малинова долина, Витоша, Кръстова вада, Манастирски ливади и други, където обаче към днешна дата няма напълно изградена инфраструктура.
Търсенето на нови имоти днес е съсредоточено в уредените квартали, докато по-ниските цени са налични в развиващите се и крайни квартали.
В последните години в София се предпочитат жилищата, намиращи се в близост до метро, но също и в райони, в които няма проблеми с детски градини, училища, поликлиники/болници. Проблемът с паркирането пък се разрешава с покупката на паркомясто или гараж.