“Във връзка с искането на сектор “Зърнопроизводство”, обсъждахме различни варианти за подпомагане на петте култури – пшеница, царевица, ечемик, слънчоглед, рапица. В тях сме взели предвид какви са разходите за производство по технологични карти, каква е структурата на земеделските стопанства, като сме изхождали и от средния размер на земеделското стопанство в сектор “Зърнопроизводство”, каза Аделина Стоянова, директор дирекция “Директни плащания” в МЗХ пред Парламентарната комисия по земеделие, храни и гори.

На тази база са обсъждани различни варианти на подпомагане, включително и модулация. Ресурсът до момента не е финализиран окончателно, а е примерен.

По думите на Стоянова са разглеждали 3 диапазона: подпомагане на стопанства до 300 ха, които представляват 91,16 процента от стопанствата и обхващат 27,87 процента от земеделските площи (според анализите, те имат най-голяма нужда от подкрепа); до 600 ха, които представляват 95,64 процента от стопанствата и обхващат 47,18 процента от площите; до 1000 ха, които представляват 98,18 процента от стопанствата, които обработват 66,55 процента от земеделските площи. Работено е по варианти с прилагане на модулация при последните два диапазона – над 600 и над 1000 ха. “В разговори със зърнопроизводителите коментирахме и варианта за налагане на таван на плащанията по модела на Румъния”, посочи Стоянова.

По думите ѝ разговорите трябва да продължат, за да се прецени кой има най-голяма нужда и да бъде подкрепен. Както тя отбеляза, тъй като вариантът с данъчните декларации за доказване на загуби не беше добре приет, в момента търсят други начини.

Към момента се говори само за първото полугодие, тъй като това е периодът на действие на бюджетната рамка, но министър Вътев изрази очакване Европейската комисия да удължи украинската помощ до края на годината.

Стоянова допълни, че другата възможност за зърнопроизводителите е кредитна линия, която може да се активира в Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), за закупуване на семена, торове, препарати. За нея има наличен ресурс.

Предвижда се за сектор „Зърнопроизводство“ да бъдат осигурени около 80 млн. лева, а за уязвимите сектори около 150 млн. лева, които идват от спестени пари по различни мерки и интервенции. От МЗХ бе обяснено, че от европейски програми по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, където има задължително съфинансиране от националния бюджет, исторически е доказано, че има проекти, които не се случват. “Така се намериха и парите за втората половина на миналата година. На тази база сме направили прогноза и оттук ще извадим средствата, които сме сметнали, че са в разумния максимум”, каза аграрният министър Кирил Вътев по отношение на допълнителните 150 млн. лева, които се предвиждат за подпомагане по украинската помощ.

Беше уточнено, че 68 млн. лева са от икономия на национално съфинансиране по интервенции на Стратегическия план, а останалите 82 млн. лева са съответно: 57 млн. лева от неразпределен остатък към момента, за който от началото на годината няма планирани мерки по него; 23 млн. лева от инвестиционни държавни помощи, които тази година е планирано да не стартират; 2 млн. лева са от икономия по преходна национална помощ за овце и кози заради достигане на прага.

“Досега сме работили с бюджет 300 350 000 лева, тази година бюджетът ни е 450 млн. лева в параграфа с всички мерки за държавни помощи, включително преходната национална помощ. Затова имаме реализиран остатък от 82 млн. лева. Предвидили сме нови мерки за финансиране, имаме увеличение на всички бюджети по настоящите новонотифицирани мерки с около 20 процента”, разясниха от екипа на МЗХ.