От осемте екологични схеми, по които до 2027 година родните фермери трябва да усвоят цели 25% от общия бюджет на директните плащания, или 825 милиона евро (1,650 млрд. лева), още в първата година от прилагането на новата ОСП (Обща селскостопанска политика) през 2023-та земеделците се убедиха, че без затруднения биха могли да изпълнят изискванията само по две, най-много три от тях. Причините са обективни и бяха посочени като огромен проблем не само от българските, но и от европейските фермери.

От първите анализи на агроминистерството за изпълнението на интервенциите от Стратегическия план, които земеделци и животновъди са заявявали през миналата година, ясно личи, че без промени в някои от евроизискванията, агробизнесът у нас няма да се справи с усвояването и на половината от бюджета, който иначе щедрите чиновници в ЕС са разпределили за България.

На семинар, проведен в рамките на изложението АГРА 2024 в Пловдив Аделина Стоянова от дирекция „Директни плащания“ посочи, че през 2023 г. многократно увеличен интерес имало при кандидатстването основно по две от екологичните схеми - за органично торене и за намаляване на използването на пестициди. Отчасти би се раздвижил интересът и към екосхемата за разнообразяване на културите, но за това се изискват доста аргументи от страна на агроминистерството, за които на този етап Стоянова не съобщи.

За всички останали интервенции България настоява да има или увеличаване на ставките, или да се преговаря за облекчаване на някои от изискванията, така че да не противоречат на климатичните и географските особености в страната. Защото за земеделците е важно да се възползват от този вид подпомагане, което, припомняме, надхвърля 1,6 млрд. лева за 7-годишния период.

През последните две години всички помним как така наречените информационни кампании на сменяващите се три правителства не дадоха пълноценни отговори за огромна част от фермерските въпроси, свързани с подготовката на нашия Стратегически план. Липсата на детайлни обяснения точно какво ще се изисква от земеделците предизвика вълна от недоволство, особено сред малките фермери, които много трудно успяваха да се ориентират в джунглата, наречена изпълнение на задължителните ДЗЕС (стандарти за добро екологично състояние) и свързаните с тях екосхеми. Това безспорно затрудни изключително много и подготовката на първите изменения на Стратегическия план на България, които бяха представени в края на миналата година.

Преди два дни в Министерството на земеделието и храните са получени и въпросите от Европейската комисия по нашите предложения за първо изменение на плана. Немалка част от тях са свързани с искания за по-високи ставки за някои от екосхемите, но това ще се случи, ако българските браншови организации докажат с аргументи пред ЕК, че сегашните тавани не отговарят на разходите им за изпълнение на дадено изискване. Именно затова и следващата седмица до началото на март администрацията от министерството ще преговаря с браншовиците по обосновките на страната, които да бъдат представени в Брюксел.