В подготвения законопроект, регламентиращ дистанционната работа, има много проблемни текстове, а настоящата ситуация е нерегламентиран хаос. Това пише във "Фейсбук" изпълнителният директор на Българската предприемаческа асоциация (BESCO) Добромир Иванов.
Иванов отчита, че част от предложенията на Министерството на труда и социалната политика се опитват да вкарат ред, тъй като в сегашното законодателство разпоредбите, свързани с дистанционната работа са такива, че на практика всеки работещ от разстояние нарушава закона.
Според него най-важните подобрения, които социалното министерство трябва да направи, е създаването на възможност служителите да имат множество локации, от които да работят от разстояние и улесняване на реглантирането им.
"В реалния свят хората работят от вкъщи, от Starbucks, от някой остров в Гърция, от вилата в Родопите и т.н и за работодателя е важно дали работата е свършена. Законът трябва да отговори на реалността на отношенията в бизнеса", посочва Иванов за предложените промени в Кодекса на труда, които са на етап обществено обсъждане.
Сред най-съществените промени в законодателството са предвидено включване в индивидуален трудов договор на мястото на работата от разстояние, когато е различно от седалището на работодателя, както и периодите на работа от разстояние и на работа в помещение на работодателя, при уговорен смесен режим на работа. Отделно работникът, който работи от разстояние, ще е длъжен да осигури на работодателя писмена информация за характеристиките на осигуреното от него работно място, както и да уведоми работодателя за всяка злополука на работното място по предварително уговорен ред и начин. Помещението, в което е работното място, пък трябва да е с достатъчна площ и с условия, позволяващи на работещия да извършва работата от разстояние без риск за здравето и безопасността. Условията са определени в Закона за здравословни и безопасни условия на труд.
Създава се и нова алинея, според която работникът, който работи от разстояние, не е длъжен да осъществява електронна комуникация с работодателя по време на междудневната и седмична почивка, освен когато в договора не са уговорени условия, при които това е допустимо. Идеята е чрез изключването да се постига по-добър баланс между работата и личния живот. В един от коментарите под публикувания проект гражданин посочва, че за да няма нарушение на правата същото правило трябва да бъде въведено и за работещите от офис.
В мотивите към закона е посочено, че в Кодекса на труда са регламентирани изискванията при организация на работата от разстояние, но нормативната уредба е от 2011 г., а пандемията от COVID-19, както и бързото развитие на телекомуникационните технологии са довели до широко приложение на работата извън помещения на работодателя. Въпреки това изследване на Eurofound показва, че в България работата от разстояние е най-слабо разпространена в сравнение с другите държави членки на Европейския съюз, като работещите от разстояние представляват по-малко от 10% от всички работещи.
В Националния план за възстановяване и устойчивост е предвидена реформа "Разрастване България", една от мерките на които е промени в Кодекса на труда, с които да се осигури по-голяма гъвкавост при работа от разстояние, включително по отношение организацията на здравословни и безопасни условия на труд, отчитането на свършената работа и контрола на работното време. Иванов посочва, че ролята на BESCO в законопроекта е тази реформа да бъде част от Плана за възстановяване и устойчивост.
