Над 300 медикамента по лекарско предписание липсват на пазара, съобщи пред “Труд news” Николай Костов, който е председател на Асоциацията на аптеките в България. Той не пожела да коментира причините, но негови колеги и лекари коментираха, че в 80% от случаите става въпрос за паралелен износ. Останалите 20 на сто се дължат на производствени проблеми или гафове с дистрибуцията. Липсват лекарства за астма, диабет, артрит, за хипертония, както онкологични препарати, които се препродават в страни от Западна Европа на много по-високи цени. Според търговци става дума за разлики от 2 до 8 пъти.
Според списък на ИАЛ, даден на сайта Медиапул, към октомври месец миналата година 27 търговци на едро са извършили износ на 387 лекарствени продукта. Декларираният износ е за Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Дания, Ирак, Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Латвия, Малта, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, САЩ, Словакия, Унгария, Чехия, Швеция.
Паралелният износ на лекарства у нас неофициално се оценява на над 500 млн. лева годишно, като се смята, че 2/3 е легалният износ, а 1/3 е незаконен. В страната ни системата за проследяване на лекарства работи по български, коментираха фармацевти. Ефективността є разкриха властите в Нидерландия, които установиха, че българска фирма е направила реекспорт на 20 опаковки Keytruda, чиито номера показват, че вече са използвани за наши болни от рак (виж вдясно). Това означава, че в името на печалбата фирми и медици извършват престъпление спрямо български пациенти, коментираха лекари.
Паралелният износ може да се ограничи с промени в системата СЕСПА, но това не се прави.
Експертен съвет по проблемите на лекарствоснабдяването излезе с препоръки. Сега лекарствата се проследяват шест месеца назад и когато достигнат 65% от средномесечното потребление, влизат в забранителния списък. Експертите препоръчаха, ако в страната липсват под 100% от средномесечното потребление, изчислено за предходната една година, медикаментите да бъдат забранявани за износ. Промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина са внесли и депутатите от ГЕРБ Лъчезар Иванов, Деница Сачева и Костадин Ангелов. Новите текстове предвиждат повишаване проследимостта на лекарствените продукти.