България е държавата с най-нисък дял на имущественото застраховане в целия ЕС - застрахованите жилища и земеделски имоти са не повече от 10%. Тези данни обяви Константин Велев, председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ), по време на юбилейната конференция "140 години застраховане в България".

Според Велев е показателна разликата между дела на брутния премиен приход по линия на имущественото застраховане - средно за Европа този дял е 36,5%, докато в България е едва 13,8%. Той посочи, че само за последния месец в България са се случили две тежки природни бедствия, щетите от които все още се оценяват. Между 2010 и 2019 г. щетите от бедствия възлизат на 1,1 млрд. долара, което се равнява на около 0.2% от брутния вътрешен продукт на страната общо за периода 2011 - 2019 г. Въпреки това българите масово не застраховат домовете и земеделските си имоти. Според Велев причините за това са много - ниските доходи и ограничената покупателна способност на голяма част от населението, очакванията на гражданите, че държавата ще им помогне в случай на бедствие и оттам - липсата на стимул за застраховане. Влияние оказват също недостатъчната информираност за ползите от застрахователните продукти, както и битуващите все още устойчиви негативни нагласи към застраховането.

Ситуацията със здравната грижа в България също е проблематична, подчерта Велев, като посочи, че през 2018 г. 19% от домакинствата са имали минимални здравни разходи, което е най-ниското равнище в целия ЕС. Делът на българските пенсионери в бедност е в пъти по-висок (34,6 на сто) от средния за Европа (16 на сто), посочи Велев. Според него в тази ситуация и при хроничен дефицит на НОИ е явна необходимостта от поемане на лична отговорност за индивидуалното благосъстояние през пенсионния период. Съществуват редица инвестиционни възможности в тази връзка, сред които са и инвестиционните и спестовните застраховки "Живот".

Михаела Кьолер, генерален директор на Insurance Europe, се оплака от стремително нарастващите през години регулаторни изисквания към застрахователите. Тя посочи, че това изисква заделянето на огромен ресурс от страна на бизнеса, което не допринася за ефективното му развитие. Кьолер каза, че през годините се засилва процесът на пренос на риска към потребителите, което не е от полза за тях. Михаела Кьолер се спря и на обсъжданите промени в Директивата за разпространение на застрахователни продукти по отношение на повишаване изискванията за разкриване на информация за потребителите. Тя даде пример от практиката, че за сключване на животозастрахователна полица може да се наложи клиентът да се подписва 190 пъти на различни документи и изрази опасение, че повишаването на броя документи, с които потребителите трябва да се запознаят, може да доведе до обратен на целения ефект за по-висока потребителска информираност.