Месечното повишение на потребителските цени през август бе 0.5% според Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ). Най-голям принос за това имаше поскъпването на автомобилните горива средно с 8.5%, след като средната цена на петрола сорт „Брент“ през месеца се повиши с 9.1%, преизчислена в евро. Данните са от месечния обзор на българската икономика, изготвян от дирекция „Европейски въпроси и икономически анализи” в Министерството на финансите и представя конюнктурен анализ на основните макроикономически показатели.

Хранителните продукти също регистрираха по-високи цени – средно с 0.2% спрямо юли, което се дължеше на непреработените храни и най-вече на зеленчуците.

Цените на услугите и неенергийните промишлени стоки останаха на средното си ниво от юли. След известно повишение през седмия месец, годишният темп на инфлация през август отново се забави до 7.5 на сто.

Поради наблюдаваната динамика в цените на енергийните стоки, техният отрицателен принос се сви през месеца.

При всички останали основни компоненти на ХИПЦ обаче продължава тенденцията на забавяне на поскъпването спрямо същия период на миналата година. Във връзка с това базисната инфлация също се сви до 9.1% на годишна база през август при 9.9% месец по-рано.

Данните за заетостта за второто тримесечие на тази година от Системата на националните сметки (СНС) потвърдиха тенденциите на трудовия пазар, регистрирани месец по-рано от данните от Наблюдението на работната сила. Годишният ръст на заетите, около и над 1%, наблюдаван от втората половина на 2021 г. досега, почти изцяло изчезна.

През второто тримесечие на 2023 г. 

броят на заетите в икономиката бе 3 561 730, като нарасна едва с 0.1% на годишна база.

Все пак, годишният ръст на наетите в икономиката се запази относително висок (1.4%), но броят на самонаетите лица отбеляза сравнително висок спад от 3.7%, въпреки че сезонно през второто тримесечие броят на самонаетите е сред найвисоките за цялата календарна година.

Трябва да се има предвид, че до известна степен предварителните данни за самонаетите (особено тези в аграрния сектор) се основават на оценки и е твърде възможно да е извършена актуализация на тези оценки (във връзка с излезлите данни от преброяването на населението), поради което да има известна несъпоставимост (структурно прекъсване) във времевия ред на този показател.

На този фон реалният растеж на производителността на труда на годишна база се ускори от 0.3% през първото до 1.7% през второто тримесечие на 2023 г., като той е воден от възходящото повишение в сектор услуги (1.7%). Последното беше особено изразено в дейностите търговия; транспорт; хотелиерство и ресторантьорство (4.8%) и професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности (5.3%).

Производителността в строителството също продължи да нараства с темп от 5.8% на годишна база в реално изражение. В промишлеността обаче индикаторът премина на отрицателна територия поради силния базов ефект през 2022 година.

През разглеждания период компенсацията на един нает се повиши номинално със 7.2%, което свидетелстваше за продължаващо забавяне в темпа на растеж на показателя във всички сектори на икономиката. Текущата динамика на компенсацията на един нает и производителността на труда намалиха натиска върху номиналното увеличение на разходите за труд на единица продукция, които се повишиха с 5.4% на годишна база.

Реалните разходи за труд на единица продукция продължиха да се понижават, макар и с минимален темп от 0.4 процента.