Преодоляването на недостига на квалифицирана работна ръка и на предизвикателствата в сферата на енергетиката са сред най-важните задачи пред предприятията за 2023 г. Това обясниха на своя пресконференция във Варна от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Наред с незабавните мерки за осигуряване на предвидими и конкурентни цени на енергията посредством компенсиране на непазарният им скок, за бизнеса от изключително значение е и изготвянето на енергийна стратегия и пътна карта на прехода. Акцент се поставя и върху развитието и модернизирането на електропреносната мрежа, изграждането на ВЕИ за собствени нужди от предприятията и домакинствата, както и реформирането на електроенергийния пазар преди да се направи пълната му либерализация.

Привеждането на българското законодателство и административните процедури за трудова имиграция в съответствие с добрите европейски практики, отговарящи на новите реалности на трудовия пазар е важна предпоставка за решаване на проблема с недостига на работна ръка. Освен нея ще са необходими още насърчаване на дигитализацията на процесите в предприятията, както и осигуряване на учене през целия живот и продължаващо професионално обучение.

Това стана ясно по време на срещата на Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) с представители на бизнеса от Северна България, която се проведе в Икономически университет – Варна. Събитието е част от ежегодните срещи, които Асоциацията организира, с предприятията и компаниите по региони, членовете и браншовите организации в страната. Целта на срещата беше да се обсъдят проблемите и възможностите за насърчаване, които стоят пред бизнеса, като основен акцент беше поставен върху малките и средните предприятия.

Срещата бе открита от ректора на Икономически университет – Варна проф. д-р Евгени Станимиров, който приветства участниците и заяви безусловната си подкрепа в начинанията на АИКБ, която е дългогодишен партньор на университета.

„През годините сме доказали, че непрекъснато подобряване на бизнес средата и усъвършенстването на българското законодателство за  ускоряване на икономическия растеж са сред най-важните цели за Асоциацията. И през 2023 г. АИКБ активно ще работи за стабилна и предвидима икономическа рамка, за преодоляване на недостига на квалифицирана работна ръка, за оптимизиране на публичните финанси, посредством насърчаването на необходими реформи“, заяви председателят на УС на АИКБ Васил Велев. Той осъди остро и непазарното решение на НС за административно определяне в КТ на МРЗ, като подчерта, че решението е в разрез с Директивата за МРЗ, Конвенция 131 на МОТ и с реалностите на пазара на труда, че застрашава конкурентоспособността на българската икономика и че налива масло в огъня на инфлационната спирала.

През настоящата година Асоциацията ще работи изключително активно по още 3 ключови приоритета. Това са подобряване на бизнес климата, развитието на капиталовия пазар и подкрепата за инвестиции.

Ускоряването на процеса на присъединяване на България към Шенгенското пространство, Еврозоната и ОИСР ще е с решаващо значение за подобряване на бизнес климата, считат представители на АИКБ. В допълнение към тази съществена задача трябва да се работи и за ускорено изграждане на електронното управление, намаляване на регулаторната тежест чрез свеждане на регулациите до минимално изискуемите от правото на ЕС, както и прилагане на разходопокривния принцип при определяне на всички държавни и общински такси.

Решенията на АИКБ за развитие на капиталовия пазар включват усъвършенстване на нормативната уредба за ограничаване на свръхрегулациите, опростяване, улесняване и автоматизиране на процедурите, подобряване на условия за финансиране на малкия и средния бизнес, листване на държавни компании на борсата и други.

Подкрепата за инвестиции може да се осъществи чрез успешно стартиране на изпълнението на европейските програми и проекти за периода 2021-2027 г., както и на Плана за възстановяване и устойчивост.

По време на събитието бяха представени и обсъдени още Стратегически план за развитие на земеделието и селските райони, възможностите които ПВУ дава за развитие на устойчиво земеделие, процедурите, свързани с подобряване на връзката между бизнеса и образованието и Програмата за развитие на човешките ресурси.

Участие в срещата взеха представители на Министерство на труда и социалната политика, Министерство на иновациите и растежа, Министерство на земеделието, Агенция по заетостта и Изпълнителна агенция „Програма за образование“.