Около 120 хиляди души притежават компенсаторни инструменти, като най-много - около 110 хиляди души притежават земеделски компенсаторки и около 10 хиляди са притежатели на компенсаторни записи и жилищни компенсаторни записи. 

"Аз мисля, че е въпрос на държавническа мъдрост отношението към тези компенсаторни инструменти, издадени от държавата. Тя трябваше да покаже, че уважава правото на собственост и след като несправедливо и незаконно е било отнето през 1947 година и след промените се въведе законодателство, с което да се компенсират и да се възстанови тази историческа несправедливост, би трябвало тези издадени от държавата компенсаторни инструменти да намерят своето достойно реализиране, но не се получи така в действителност", коментира в предаването "Хоризонт до обед" Огнян Велков, координатор на Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти.

410 милиона компенсаторни инструменти са останали, като най-много - 300 милиона са земеделските компенсаторни инструменти, 110 милиона са компенсаторните записи за отнети фабрики и производствени мощности отпреди 9 септември. "И също така има 30 милиона жилищни компенсаторни записи, които са издадени за компенсиране на невъзстановени жилища, национализирани жилища", допълни Велков.

Сдружението на притежателите на компенсаторни инструменти защитава интересите на правоимащите притежатели на компенсаторни записи.

"Сега се търгуват на борсата на 18 стотинки, което е пет пъти под номинала, над пет пъти по-евтино от номинала, на който са издадени, на който са оценени обезщетенията", поясни Огнян Велков.

Сдружението предлага да се приложи румънският модел, което няма да натовари бюджета, каквито са опасенията на финансовия министър, каза още Велков. "Там правоимащите бяха приети като акционери в един фонд с държавни активи. В началото струваха 0.8 от номинала, сега са на 1,3 от номинала", посочи той.

Представители на сдружението са поискали среща с министъра на икономиката, за да представят своите предложения.

"При компенсаторните инструменти няма срок на валидност, до който да изтича тяхната валидност, както беше при лихвоточките. Компенсаторните инструменти могат да се наследяват", обясни още Огнян Велков. 

"Искаме държавата поне да възмезди номиналните собственици. Много хора, много фирми и лица, които не са правоимащи, са придобили такива компенсаторни инструменти на фондовата борса, но ние искаме държавата да обърне внимание поне на номиналните притежатели", коментира той. 

Сдружението е предложило притежателите на поименни компенсационни бонове, т.нар. земеделски, да бъдат включени в дружество със специална инвестиционна цел, каквито има много на борсата и са печеливши. 

"Държавата да задели земя от държавния поземлен фонд и номиналните притежатели на поименни компенсационни бонове да станат акционери в това дружество. Дружеството да се качи на борсата, както има десетки такива дружества, които управляват земеделски земи на борсата, и те да видят някаква полза от тези бонове, а не само да плащат комисионни на брокерите и на инвестиционните посредници. Те сега фактически са на много голяма загуба, защото когато ги регистрират при инвестиционните посредници, там се плащат попечителски такси. Ако се извърши сделка се плащат по 3 процента върху стойността на сделката", допълни Огнян Велков.