В официалното писмо до министър председателя акад. Николай Денков, с копия до министъра на околната среда и водите Юлиян Попов и министъра на земеделието Кирил Вътев, от коалиция “За да остане природа в България” настояват за прекратяване на субсидиите за паша в националните паркове с аргумента, че вече има данни за увреждане на планинските екосистеми.
Експерти и учени от Българската академия на науките твърдят, че това решение ще бъде ключово за опазването на алпийските тревни местообитания и планинските езера и торфища, които и без това са под сериозното влияние на климатичните промени и антропогенния натиск.
Природозащитниците смятат, че подпомагането на животновъдите може да става в други региони или като се вдигне процентно субсидирането по други мерки.
Тук е моментът да припомним, че мярката „Пасторализъм“ е заслуга на експерти от неправителствения сектор и БАН преди повече от 25 години. Целта й бе опазване на откритите площи в Национален парк „Централен Балкан”, които по онова време намаляваха поради обрастване с дървесна и храстова растителност, главно сибирската хвойна.
Десетилетие по-късно обаче стана ясно, че вместо да поддържа тези открити високопланински площи, мярката е нанесла щети върху субалпийските и алпийските тревни местообитания, торфища и езера.
Както обикновено се случва, чевръсти нашенски бизнесмени тутакси надушиха, че субсидиите за животновъди, чиито стада пасат във високите части на планините, си е чиста далавера. И изведнъж… доста животновъди започнаха да пасат много повече животни, отколкото пасищата могат да изхранят. Появиха се дори породи, които
никога не са използвали такъв тип трева, твърдят от екозащитната организация.
По нейни данни специалната субсидия за паша на животни в националните паркове е привлякла в тях животновъди от цялата страна, някои от които карат хилядните си стада чак от другия край на България.
Броят на кравите в Национален парк „Централен Балкан“ се увеличава от 500 – през 2006 г., на 8045 – през 2022 година. А в НЦ „Рила – от 396 през 2006 г. на 8338 през 2022-ра. Статистически факт, който опровергава всички твърдения, че кравите и овцете не са причина за все по-системното замърсяване на водните ресурси в защитените територии.
Природозащитниците изрично подчертават, че тази субсидия е предложена и осъществявана само и единствено като екологична мярка за опазването на биоразнообразието на Националните паркове.
Тя обаче се оказа изцяло неадекватна – и като намерения, и като съдържание за опазване на биоразнообразието.
Оказва се, че нито кравите, нито овцете пасат хвойна.
И поради тази причина няма никакъв шанс да повлияят за нейното разпространение по откритите пространства.
Да не говорим, че нормите за натоварване на пасищата в националните паркове – 50 крави/100 ха, неколкократно превишават капацитета на бедното алпийско пасище. Еколозите твърдят, че за да е устойчива пашата, плътността на животните трябва да е в пъти по- ниска.
Освен това мярката приравнява всички най-различни типове пасища в трите национални парка и изисква навсякъде да се пасе минимум 90 дни, което води до „оплешивяване“ на голяма част от тях.
Въпросната мярка не подпомага въобще структурите на националните паркове, чиито експерти – вместо да се занимават с контрол на бракониери и незаконни МПС – са принудени да гонят крави от езера и гори.
Не е лошо да напомним също така, че в Рила и Пирин има над 400 ледникови езера и няма как МОСВ да охранява всичко от всички. Особено с актуалното си кадрово обезпечаване.
През последните години неправителствени организации и експерти на МОСВ са правили многобройни опити да обсъдят възможностите за промяна на мярката, така че тя да не оказва негативно влияние върху природата.
Опитите им обаче са удряли на камък, тъй като предложенията са били отхвърляни категорично от представителите на Министерството на земеделието, които даже са отказвали да дискутират темата.
През октомври 2021 г., инициативата „Зелени закони” публикува подробна статия по проблема със субсидираната паша, от която става ясно, че, освен екологичните несъответствия, при прилагането на мярката има и много технически проблеми. Като прекомерното надценяване на капацитета на пасищата, например.
„Големи открити площи са означени като пасища преди 30 години в картата на възстановената собственост (КВС) и впоследствие в кадастъра без реална връзка с положението на терена. Така например почти цялото Голямо спано поле е в два кадастрални номера 56839.103.4 и 56839.104.36, с обща площ около 15 000 декара, които са декларирани като земеделски земи с начин на трайно ползване „високопланинско пасище“. За пасищата Планът за управление на НП „Пирин“ дава норма от 1 крава на 20 декара. Тоест – тук теоретично могат да пасат 750 крави. Но по-голямата част от тези площи, вкарани и в кадастъра като „високопланинско пасище“, са покрити със скали, сипеи и гъсталак от хвойна, клек и борове”, се посочва в статията.
През март 2022 г. Българското дружество за защита на птиците обяви, че Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г. не отговаря на европейските природозащитни цели.
Един от доводите им беше точно удължаването на мярката „Пасторализъм“, при това – с изключително висок бюджет.
Природозащитниците напомнят, че две жалби срещу мярката „Пасторализъм“ са били депозирани до Европейската комисия.
Първата бе прекратена от ЕК на основание пет направени забележки към Министерството на земеделието, с които то е обещало да се съобрази. В една от тях комисията директно казва: „Поради потенциалното ѝ отрицателно въздействие върху обхванатите тревни местообитания, България следва да обмисли възможността за премахване на интервенцията от националните паркове”.
