Конституционният съд обяви за противоконституционно прилагането със задна дата на гласуваната през ноември миналата година 10-годишна абсолютна давност за частните дългове на физическите лица. В началото на февруари Висшият адвокатски съвет оспори пред КС прилагането на разпоредбата за заварените дългове. Така спасяването на стотиците хиляди "вечни длъжници" на практика няма да произведе ефект в следващите 10 години.

Текстовете за давността ще влязат в сила на 2 юни 2021 г., но след решението на КС от 20 април те няма да важат със задна дата, а ще действат само занапред - тоест за нови задължения, които предстои да се натрупат след 2 юни, или за заварени дългове, при които обаче 10-годишният срок ще започне да тече от 2 юни 2021 г., а не от дата в миналото, както гласуваха депутатите миналата година. Решението на КС е взето с 10 гласа "за", а докладчикът по делото Филип Димитров и Гроздан Илиев са го подписали с особено мнение.

Спорният параграф 2, който бе обявен за противоконституционен, гласи: "За заварените случаи давността по чл. 112 започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. При висящо изпълнително производство давността започва да тече от първото действие по изпълнението, а когато такова не е образувано Ц от деня на влизането в сила на акта, с който е признато вземането". На практика след решението на КС и за заварените случаи давността ще започне да тече от 2 юни 2021 г.

Според приетите в края на миналата година текстове с изтичането на 10-годишна давност се погасяват всички вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, стига те да не са отсрочени или разсрочени и да не попадат сред 8-те изключения в закона. Това значи, че след изтичането на срока от 10 години за длъжниците няма да има никакви правни последици от факта, че не са погасили задължението си, а кредиторите им губят парите си завинаги. 10-годишният срок няма да тече единствено по време на съдебния процес срещу длъжника за установяване на вземането.

Конституционният съд все още не е публикувал пълния текст на решението си, както и мотивите, поради което не е ясно с какви аргументи е приел тезата на адвокатурата.